Откривам заседанието.

Давам думата на президента на Република България господин Петър Стоянов.

Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожи и господа министри! След малко вие, народните представители, ще изслушате българското правителство и ще започнете обсъждане по един въпрос, върху който е приковала вниманието си обществеността не само в Европа, но и в света. Най-вероятно ще завършите своите обсъждания, дебати с документ - декларация или решение, в който документ ще изразите убеждението на Народното събрание каква трябва да бъде позицията на Република България по отношение на създалата се обстановка в съвсем близката ни Република Югославия.

Аз съм убеден, че вие ще сторите това с цялата необходима политическа отговорност, затова защото позицията, която ще изработи българското Народно събрание по този въпрос, ще се превърне в позиция на Република България. Затова съм тук, за да си позволя да изложа и своята гледна точка по всички тези въпроси, които днес основателно тревожат не само политиците, но и всеки един български гражданин.

Още в първата нощ, веднага след изявлението на генералния секретар на НАТО Хавиер Солана, аз заявих по Българското национално радио, че в създалата се обстановка България трябва да следва политика на евроатлантическа солидарност, както и че България трябва да застане на страната на международната общност, която защитава хуманитарни принципи и идеали. (Реакция от Демократичната левица.)Вчера сутринта отново по радиото заявих достатъчно ясно, че Българската армия няма да участва във военни действия, както и че български младежи няма да участват под никаква форма във военни операции в създалия се конфликт. Целият вчерашен ден премина в обсъждане между политиците, премина в анализиране от страна на журналисти и политически анализатори съвсем основателно.

Главният въпрос, който витаеше във въздуха, беше: кое е това, което мотивира или ще мотивира позицията на България в конфликта в Косово? Кои са съображенията, които ще вземат предвид българските политици, за да направят ясна, разбираема и достойна позицията на Република България днес? Казано честно, мнозина питаха направо: защо или за кого правим всичко това? Съвсем откровено някои от политическите анализатори дори казаха: правим го заради НАТО. Отговорът на другите беше: не, правим го заради България.

Уважаеми госпожи и господа, без всякакво съмнение заради клетвата, която сме дали тук, всичко, което правим не само по отношение на ситуацията в Косово днес, го правим заради България. Но на мен ми се струва, че един такъв отговор, колкото и верен и да е той, колкото и абсолютен да е той, всъщност е срамежлив политически отговор. Затова защото по моему той крие само едната част на отговора. Истинският, целият отговор, който аз като президент на България съм длъжен да заявя днес пред вас тук, е: да, ние правим всичко това за своята сигурност и за своята страна, защото сме избрани да защитаваме нейните интереси. Но аз искам да вложа и втората част от отговора, а той е: уважаеми госпожи и господа, братя българи, сигурността на България днес минава през съюз със Северноатлантическия пакт. (Ръкопляскания от блока на СДС.)

Аз искам да запитам тук: нека един български народен представител ми обясни смислено как икономически слабата България в момента, ограбена и разорена от една политическа класа, която ловко прехвърли националното богатство в собствените си джобове (бурни ръкопляскания от мнозинството),как една България, която има крещяща нужда да прави реформа в своята войска, и как една България, която се намира в географски регион, който всички вие без съмнение наричате деликатен, как по друг начин тази България ще защити своята национална сигурност? Кой е другият начин и на кого ще разчитаме?

Уважаеми госпожи и господа, не сме съизмерими с военната сила на нито една съседна на България държава с едно изключение. Веднага трябва да добавя и слава Богу, че сме в прекрасни приятелски отношения на доверие с всички съседни на България държави. Но тогава, когато мислим глобално и перспективно за своята национална сигурност, всеки един от вас и всички ние сме длъжни да гледаме напред и да разработваме и възможният най-лош вариант, казвайки, че ще употребим всички политически и дипломатически средства той да не се случи. Аз не мисля, че в политиката нещата трябва да бъдат прикривани и завоалирани, за да изглеждат по-мистериозни. Точно обратното, мисля, че в момент като този ние трябва да казваме ясно на българския народ това, което мислим.

Започнах и завърших своята кампания с едно ясно мото - стремежът на България трябва да бъде да стане член на Северноатлантическия пакт. (Шум и реплики в блока на ДЛ.) Това е единствената гаранция за националната ни сигурност. То отговаря и на политическата ценностна система, която аз изповядвах - свобода и демокрация, свободно пазарно стопанство, зачитане на човешките права. (Силен шум в блока на ДЛ, реплика: "Не предавайте България!")

Тишина, моля!

През всичките 2 години като президент на Република България аз отстоявах без колебание тази позиция. Отстояват я категорично и всички политически партии в парламента, с изключение на една, при която с радост в последните месеци забелязвам известни индикации за еволюция. (Смях и възгласи в блока на ДЛ.)

Спечелилата последните парламентарни избори политическа коалиция ОДС също защитаваше и продължава да защитава категорично тази платформа.

Ето защо на мен ми се струва, че ние не трябва да бягаме от честния и политически мотивиран отговор, а той е: да, България няма да изпраща свои войски за участие във военна операция - нито сега, нито докато трае този конфликт! Да, българските момчета няма да се бият и няма да участват във военни операции в този конфликт! (Шум и реплики в блока на ДЛ.)

Но освен това, уважаеми госпожи и господа, днес ние сме изправени пред един... (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)

Моля за тишина!

Но, уважаеми госпожи и господа, днес ние сме изправени пред един политически избор. От едната страна е режимът на една държава, който аз няма да характеризирам, само затова, защото тя е съседна на България. (Реплики в блока на ДЛ.)

От другата страна е Северноатлантическият пакт, който започна тези операции след изчерпване на всички дипломатически средства. И става въпрос не за война срещу един народ, а за операция, която цели да предотврати една хуманитарна катастрофа и една бъдеща по-голяма нестабилност на балканския регион.(РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ:

"А кюрдите?"

Моля за тишина.

България избра да бъде съюзник на една силна с демократични принципи организация, която ясно заявява, че в платформата на нейната дейност стоят принципите на демокрацията, зачитането на човешките права, принципите на пазарната икономика и следователно на човешкия просперитет.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз ви моля, не поставяйте днес под съмнение този избор на България! Благодаря ви.(Бурни продължителни ръкопляскания от СДС, НС, ОНС и ЕЛ. Народните представители от СДС и НС стават прави.)

Благодаря на господин президента.

Поканил съм правителството на Република България да информира Народното събрание за развилите се събития през вчерашния ден.(Реплики от ДЛ.)

Като точка от дневния ред ли? По каква процедура?

Точката ще дойде след това.(Реплики от ДЛ.)

Има думата за процедура господин Пламен Марков.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, колеги! На основание чл. 35, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде допуснат в пленарна зала по време на изслушването на правителството и предстоящия дебат, началникът на Генералния щаб на Българската армия генерал-полковник Михо Михов.(Ръкопляскания от СДС.)

Има ли някой срещу това предложение?

По коя точка е това?

Предложението няма защо да е по точка. Вие го чухте. (Реплики от ДЛ.) Ако сте против се изкажете, да ви чуем защо сте против.

Моля, гласувайте направеното предложение.

Гласували 185 народни представители: за 183, против 2, въздържали се няма.

Предложението е прието.

Моля квесторите да поканят генерал-полковник Михо Михов в залата.

За процедура има думата госпожа Татяна Дончева.

Уважаеми господин председател, очевидно сте чули Демократичната левица, която вчера на обяд депозира искане за извънредно заседание с точка в дневния ред - изслушване на правителството и дебат върху неговите действия и намерения по кризата в Косово във връзка с възникналата за България и българската национална сигурност непосредствена опасност.

За нас е безразлично дали ще свиквате извънредно заседание или дали ще се възползвате от правата си по чл. 39, ал. 5 от правилника. Очевидно правите осъществяване на правомощия по чл. 39, ал. 5. Но молим ви да обявите темата на извънредната точка от дневния ред и освен това да оповестите регламента за парламентарните групи. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)

Благодаря на госпожа Дончева. Това ще го направя, след като чуем информацията.

Не можете след министър-председателя. Това е част от точката. (Шум в блока на Демократичната левица.)

Това е извън дневния ред, защото министър-председателят и министър винаги могат да искат думата, не само по дневния ред.

Има думата министър-председателят на Република България господин Иван Костов.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги. Ще информирам Народното събрание за обстановката в Съюзна република Югославия към ранните часове на тази заран на днешния ден - 25 март 1999 г.

След провала на дипломатическите усилия за разрешаване на кризата в Косово, от 20,55 ч. на 24 март в изпълнение на разпореждане на генералния секретар на НАТО Солана въоръжените сили на съюза започнаха провеждането на операция "Решителна сила". Целта й беше да предотврати по-нататъшно разширяване на военните действия в областта Косово, да се избегне хуманитарната катастрофа и да бъде принудена Сърбия да подпише споразумението.

В провеждането на операцията беше установено участието на 70 самолета F-15, F-18, F-118 от авиобазите в "Авиано" и "Страна Пиаченца" в Италия, 8 стратегически бомбардировача Б-52 на САЩ от авиобазата "Феерфорд" във Великобритания, два стратегически бомбардировача Б-2 от авиобазата в щата Мисури - САЩ, 6 бойни кораба и една подводница от осем страни - членки на НАТО - САЩ, Великобритания, Германия, Канада, Италия, Испания, Франция и Холандия.

За постигане на целта на операцията бяха нанесени удари с крилати ракети с въздушно и морско базиране - над 100, и авиационни бомби със сателитно насочване по над 40 военни и граждански обекти по цялата територия на Съюзна република Югославия. В това число бяха атакувани средства за противовъздушна отбрана, командни пунктове, летища, военни складове, войски и др.

Продължителността на ударите първоначално беше четири часа - от 20,55 ч. на 24 март до 0,55 ч. на 25 март. Има информация, че те са подновени рано тази заран.

В резултат на нанесените удари са били поразени централния команден пункт на ВВС и ПВО в планината Фрушка гора - Нови Сад, пунктът за управление на Генералния щаб, височините Кошутняк и квартал "Раковица" в Белград, складовете на ПВО и ВВС в Бубан поток в района на Белград и летищата Батайница - Белград, Подгорица и Даниловград - Черна гора, Прищина - Косово, както и казарменият район и складовете за боеприпаси в Даниловград и др.

Значителни материални щети са причинени на авиационния завод в Панчево близо до Белград, автомобилния и оръжеен завод "Застава" в Крагуевац и др. Според югославското военно ръководство значителни са и жертвите сред военнослужещите и мирното население.

В 0,30 ч. на 25 март Съюзна република Югославия обяви военно положение. Провеждането на операцията на НАТО е предизвикано от активизиране на бойните действия между формированията на армията за освобождение на Косово и сръбските сили в северните райони на областта. В прочистените от албанците райони, с цел да не се допусне завръщането на бежанци, на отделни направления силите за сигурност на Сърбия са започнали да създават контролно-пропускателни пунктове. Впрочем, през последните два дни бежанците се увеличиха в Косово от 70 на 270 хил. души.

След нанасянето на първите удари държавни и правителствени ръководители на водещи държави - членки на НАТО: САЩ, Великобритания, Германия и Франция, в специално обръщение към своите нации мотивираха необходимостта от провеждането на операцията.

Президентът на Съединените американски щати формулира три основни нейни цели: да се покаже сериозността на позицията на съюза срещу агресията в подкрепа на мира; да се попречи на президента Милошевич да продължи и разшири насилието срещу безпомощното цивилно население и да бъдат ограничени възможностите на Сърбия да води война срещу Косово.

При тези условия как правителството оценява рисковете?

Снощи, веднага след началото на ударите, беше свикан Съветът по сигурността към Министерския съвет на Република България, който, въз основа на чл. 55 от Концепцията за национална сигурност и Постановление № 216 на Министерския съвет от 1998 г., има за цел да оценява рисковете и динамиката на опасностите. Получената от различни източници информация недвусмислено показа, че НАТО осъществява въздушната операция от западно и югозападно направление. Ударите се нанасят прецизно, при което летателни апарати на НАТО и Съюзна република Югославия не доближават въздушните граници на Република България.

Министерският съвет оценява, че при тази ситуация не възниква военна опасност за сигурността на Република България.

Ние работихме върху следния план и следните сценарии за развитието на опасностите. Считахме, че за България могат да възникнат три вида рискове - политически, военни и хуманитарни. Изследвахме всеки един от рисковете тази нощ. За щастие, не се оправдаха очакванията, че ще има политически рискове. Всъщност, аз ще кажа за всеки от видовете рискове, но първо искам да обясня за сценариите.

Според документа, който разглеждахме, най-лошият възможен сценарий беше Сърбия да визира България като участник във военните операции...

Това не е минало още.

... като при това страната и не получи гаранции - допълнителни, засилени гаранции за своята сигурност от страна на Северноатлантическия договор. Този сценарий изцяло не се оправда.

Ние влязохме в значително по-благоприятен сценарий снощи късно. Първо, защото получихме вчера след обяд засилените гаранции, които господин Солана даде с писмо до мен...

Гаранции с писмо!?

Получихме също гаранции, които даде правителството на Съединените американски щати - лично президентът, в секретно послание до мен и до президента на страната. (Реплики от ДЛ.)

От друга страна, от България не беше поискан транспортен коридор, логистична подкрепа. Казвам това съвършено ясно и недвусмислено. Това беше ситуацията снощи по времето на Консултативния съвет за национална сигурност. Това беше ситуацията до и след началото на ударите. Такава е ситуацията и в момента. (Реплики от ДЛ, силно недоволство от мнозинството.)

Аз описвам реално ситуацията и моля за внимание и за сериозно отношение.

И поради тази причина ние влязохме във възможно най-благоприятния сценарий. Впрочем, в 24,00 ч., изобщо малко след полунощ, се осъществи среща с временно изпълняващия длъжността посланик на Съюзна република Югославия по негово настояване, на която - сега искам много да внимават тези отляво: на българското правителство бе изразена благодарност за цялата досегашна позиция на България, която е балансирана като позиция на добър съсед. (Бурни ръкопляскания от СДС, НС, ОНС и ЕЛ.)

Внимателното изследване на политическите рискове показа, че те не се оправдаха. Няма политически рискове. В Югославия няма кампания срещу България. Не се разпалват антибългарски настроения. Няма действия срещу български граждани на югославска територия. Няма провокации срещу български представители в посолството. Ние виждаме една наистина реална последица от тази оценка, която преди малко чухте.

Във военно отношение, отново повтарям, рискове не произтекоха за България. Очевидно има прецизност на тази военна операция. Очевидно се атакуват военни обекти. Очевидно това става далече от границите на Република България. Остават икономическите заплахи.

Аз съм радостен тук да кажа, че информацията, която се изнесе засега в медиите, че са прекъснати железопътните и пътните артерии, водните артерии, които, минавайки през Съюзна Република Югославия, свързват България с Европа, не се оправда тази заран от министъра на транспорта. Прекъснато е въздушното пространство - пространството за полети. И това засега е единственото ограничение, което е наложено върху транспортните трафици.

Искам да кажа с удовлетворение в този момент, че не се оправда едно от най-големите опасения на страната, че в момента на ударите ние фактически ще попаднем под ново югоембарго. Засега, казвам, тези най-сериозни наши опасения не се оправдаха.

Едновременно с това обаче се оправдаха другите опасения, че рязко спада доверието в страните от региона, в частност и доверието в България. За последните три-четири дни цената на българските брейди облигации или котировката на българския външен дълг спадна с 4 пункта, което е изключително много. Маржът между курс "купува" и курс "продава" се отвори като в изключително рискова ситуация. Финансовият пазар реагира по този начин на атаките в Съюзна република Югославия и това засега е единствената локализирана и фиксирана от нас реална опасност, а именно, затрудняване на инвестиционните потоци, затрудняване на котировките на българските ценни книжа. Евентуално може да се очаква, ако тази операция продължи дълго, да има отлив на инвеститори и изобщо да се затрудни процесът на преструктурирането.

Аз, заставайки тук пред вас, наистина се опитвам да защитавам изцяло и само българските национални интереси и да ориентирам Народното събрание към защитата на тези интереси в сегашния труден момент, но не мога да не прочета някои оценки, с които ние сме съгласни за ситуацията.

Аз ще прочета оценката на президента на Черна гора Мило Джоканович, който призовава Слободан Милошевич да спре неразумната си политика, която води до колективни страдания на невинни хора и застрашава оцеляването на Съюзна република Югославия.

Споделям неговата оценка, че ракетите на НАТО, които са причинили разрушения на военни обекти, са трагични и тези разрушения са трагичните последици от неразумната политика на конфронтация с целия свят, която, казва той, ни докара до опасна авантюра, чиято цена е мирът и животът на черногорските граждани, а очевидно и на гражданите на цялата Съюзна република Югославия.

Внимателното анализиране на досегашните реакции на българския парламент показва, според правителството, че е напълно актуална Декларацията на Народното събрание от 23 октомври 1998 г. Разбира се, право на парламента е да препотвърди тази позиция. Право на парламента е да оцени ситуацията отново. Вие ще прецените. Правителството е на ваше разположение.

Ние засега обаче не виждаме сериозна опасност, ескалираща опасност. Ние не виждаме рискове вън от тези, които докладвах на Народното събрание. Благодаря за вниманието.(Ръкопляскания.)

Благодаря на министър-председателя господин Иван Костов.

Преди да направя предложението си, има внесено предложение от 52 народни представители от Демократичната левица за извънредно заседание. Оказа се, че една голяма част от внеслите това предложение, включително инициаторите, са били съвсем наясно, че то противоречи на Конституцията и на практиката и на Тридесет и седмото, и на Тридесет и осмото Народно събрание, че по този ред може да се иска извънредно заседание само по време, когато българското Народно събрание не е в сесия.

Искам обаче да използвам правото си по чл. 39, ал. 5 и да предложа като първа точка в днешния дневен ред изготвяне и приемане на декларация на Народното събрание за кризата в Косово в светлината на последните събития.

Срещу това предложение има ли някой?

Искам процедура!

Срещу това предложение има ли някой?

Вие коментирате!

Нищо не коментирам, а правя предложение.

Коментирате, при това в разрез с правилника.

Обяснявам, нищо не коментирам. Правете разлика.

Госпожо Дончева, ако сте против предложението, заповядайте, давам Ви думата.

Моля, гласувайте направеното предложение.

Гласували 217 народни представители: за 211, против няма, въздържали се 6.

Предложението е прието.

Давам половин час почивка. Моля представители на всички парламентарни групи да заповядат в кабинет № 7 за започване на консултации по изготвяне на декларацията.(Звъни.)

Откривам извънредното заседание на Народното събрание с гласуваната точка:ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТО-ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ИЗОСТРЯНЕТО НА КРИЗАТА В КОСОВО.За процедура има думата господин Иван Сунгарски.

Благодаря Ви, господин председател. Правя процедурно предложение това заседание, предвид важността на проблема, който ще разискваме, да бъде пряко излъчван от Българското национално радио и Българската национална телевизия. Благодаря.

Срещу това предложение има ли някой? Няма.

Моля, гласувайте предложението.

Гласували 159 народни представители: за 159, против и въздържали се няма.

Предложението е прието.

Има внесени два проекта за декларация: декларация относно изострянето на кризата в Косово и намесата на международната общност, внесена от народните представители Христо Бисеров, Асен Агов, Димитър Стефанов, Борислав Китов, Николай Камов и Юнал Лютфи, и проект за декларация във връзка с нанасянето на въздушни удари от НАТО върху обекти на територията на Съюзна република Югославия, внесена от Парламентарната група на Демократичната левица.

Започваме разискванията по тези два проекта.

Аз искам да отправя един призив към всички народни представители - в изказванията си да се спират да взимат отношение към проектите за декларация, респективно към отделни точки, с които са съгласни или не са съгласни, защото след приключване на разискванията ще преминем към гласуване.

По колко минути на парламентарна група?

По 30 минути на парламентарна група и по 5 минути на независимите депутати, общо в рамките също на 30 минути.

От вносителите някой желае ли да се изкаже?

Има думата господин Асен Агов.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Както ви е известно, след направеното изявление от президента на републиката и от министър-председателя господин Иван Костов, председателят на Народното събрание насрочи консултации на представители на всички парламентарни групи, с оглед на това да се потърси разбирателство, разбирателство, което, позволете ми, е изключително необходимо на днешния ден за България. Тези консултации доведоха до общи усилия - и аз бих ги нарекъл максимални усилия, това съгласие и най-важното - спокойствие, което е така необходимо на България сега, да бъдат излъчени като послание не само към обществото на България, но и към международната общност.

Участниците в тези консултации са свидетели, че бяха положени всички усилия това съгласие и това спокойствие да бъдат осигурени. Всички работеха конструктивно. Но очевидно тази конструктивност, този дух на разбирателство, подчертавам, така необходим на нацията ни в този момент, не доведе до онзи резултат, който бихме искали да видим всички - Народното събрание по основния избор на България да бъде така единно, както, впрочем, го искат всички българи.

С тези встъпителни думи, господин председател, уважаеми госпожи и господа, аз искам да прочета онзи документ, който беше подготвен с усилията на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, на Парламентарната група на Народен съюз, на Парламентарната група на българската Евролевица и на Парламентарната група на Обединението за национално спасение.

Ще кажа още, че по редица пунктове от преамбюла на този документ постигнахме съгласие и с Парламентарната група на Демократичната левица. Постигнахме съгласие и по един пункт от декларативната част на проекта, който ви предлагаме сега. А този пункт е, че Република България няма да участва пряко или косвено във военни действия в Съюзна република Югославия. С това се изчерпа съгласието.

Аз, разбира се, съм последният човек, който от тази трибуна ще съди мотивите и аргументите за това защо има съгласие или защо няма съгласие. Аз ви предлагам документ на вашето внимание, който, надявам се, ще гарантира едно солидно, стратегическо мнозинство за бъдещето на България.

Ето и текста:

"ДЕКЛАРАЦИЯ

ОТНОСНО: Изострянето на кризата в Косово и намесата на международната общност.

ТРИДЕСЕТ И ОСМОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, КАТО

се съобразява с декларациите на Народното събрание от 29 април 1993 г. и 23 октомври 1998 г;

се солидаризира с позицията по кризата в Косово, изразена от Съвета на Европейския съюз от 24 март 1999 г. в Берлин;

изразява дълбоко съжаление, че дипломатическите усилия не доведоха до мирното решаване на кризата в Косово;

съжалява за огромната хуманитарна и човешка трагедия, съпътстваща кризата в Косово във всичките й етапи;

одобрява действията на българските държавни институции чрез активно участие в усилията за намиране на мирно решаване на кризата да се защити българският национален интерес;

потвърждава, че благодарение на тези действия са избегнати политическите и военните рискове за България;

изразява задоволство от заявената от генералния секретар на НАТО в писмото му от 24 март 1999 г. гаранция, че сигурността на всички страни-членки на НАТО, е неразривно свързана със сигурността на всички страни-партньори, и сигурността на България е пряка и съществена грижа на алианса,

ЗАЯВЯВА:

1. Република България, споделяйки принципите на демокрацията, правовата държава, защитата на човешките права, хуманитарните ценности и идеали, изразява своята солидарност с Евроатлантическата общност в усилията й да се предотврати по-нататъшното задълбочаване и разрастване на кризата в Косово и призовава към нова политика на устойчиво развитие на Югоизточна Европа.

2. Република България няма да участва пряко или косвено във военни действия в Съюзна република Югославия.

3. Република България призовава правителството на Съюзна република Югославия да подпише споразумението за мир и с това да се предотвратят нови човешки жертви и разрушения.

4. Република България потвърждава цивилизационния си стратегически избор за пълноправно членство в НАТО."

Това, уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, е текстът, по който беше постигнато едно широко съгласие. Вероятно онези, които държат в ръцете си проекта за декларация, внесен от Парламентарната група на Демократичната левица, ще забележат, че част от нашите текстове съвпадат. Аз обаче, господин председателю, ще се опитам да мотивирам защо ние сме предложили този текст и на каква база постигнахме своето съгласие. Искам да бъда абсолютно коректен към всички участници в трудните, на места мъчителни консултации, в които волята на Обединените демократични сили беше постоянно да се намери наистина онзи консенсус в този парламент, който ще даде възможност на България да гарантира и занапред своите национални интереси.

Ние като народни представители и уважавайки континюитета, приемствеността на Народното събрание, със сигурност потвърдихме онова, което вече сме гласували и в предишни народни събрания, и в това Народно събрание, чрез ясното вземане предвид на декларациите от април 1993 г. и октомври 1998 г.

Наред с другото, в драматичния, изключително бърз развой на събитията във вчерашния ден, в миналата нощ, в днешния ден ние останахме верни на онова, което сме заявили ясно и категорично в Декларацията за национално съгласие, гласувана тук с едно преобладаващо, наречено тогава "реформаторско мнозинство" в този парламент - желанието ни да се интегрираме в Европейския съюз. Струва ми се, че тогава, когато страни-членки на Европейския съюз, като Швеция, като Австрия, като Финландия, като Ирландия - страни, които не са членки на Северноатлантическия съюз - така ясно заявяват своята позиция, България като асоцииран член, България като страна, която се стреми и дай Боже в скоро време да започне преговори за членство в Европейския съюз, не можеше да не се солидаризира с вчерашното важно и ясно решение на Европейския съвет, състоял се в Берлин.

По-нататък, ние сме абсолютно наясно, че онова, което следихме с толкова надежда, а именно преговорите да се изготви едно общо споразумение, да се стигне до мир, за да се избегне онова, на което сме свидетели през миналата нощ и на което сме свидетели днес, а именно усилията на контактната група, онова, което беше постигнато като текст в Рамбуйе и по-късно в Париж - ние смятаме, че това все още представлява базата, за да се прекратят военните действия. И това ясно е отразено в т. 3 на нашата декларация.

Най-накрая, ние сме направили ясен избор за себе си. Едно преобладаващо силно мнозинство в този парламент се опира на онова, което светът, проспериращият свят, светът, който върви напред, е приел като свои принципи. Това е защитата на правовата държава, демокрацията, защитата на човешките права. Ние заставаме зад тези принципи и ясно сме ги отразили в тази декларация. Тя е в солидарност с това. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)

Благодаря на господин Агов.

От името на Парламентарната група на Демократичната левица има думата господин Янаки Стоилов като вносител.

Господин председател, господин министър-председател, уважаеми народни представители! Днес, а вероятно и в следващите дни, българският парламент е изправен пред решаването на съдбовни въпроси за българската нация и за българската държава. Надявам се, че все повече хора от вас си дават сметка за събитията, за трагичните събития, които се развиват днес на територията на Съюзна република Югославия. А те неминуемо влияят и върху развитието на обстановката върху целия Балкански полуостров. Тези събития са не по-малко драматични и могат да бъдат с не по-малко тежки последици от тези, които България е изживявала още в началото на века и в по-късни периоди.

Преди да обоснова проекта, който предлагаме, държа да отбележа два съществени факта:

Първият е, че ние отидохме в тези политически консултации с категоричното намерение и изразените усилия българският парламент да предложи на българската нация обединяващо общо решение - решение, което да бъде общо и за действията на политическите институции. Това беше декларирано от всички политически сили в началото на политическите консултации. Този наш стремеж продължи и при изготвянето на представения от мнозинството проект. До последния момент ние полагахме усилия съвпадащите позиции да бъдат повече от различията.

На второ място, искам да посоча, че наличието на политическа воля от наша страна се потвърждава и от това, че ако в същностната част на този документ залегне най-важната част от позициите на Демократичната левица, ние не бихме се притеснявали да изразим подкрепа за действията на българското правителство и на другите държавни институции в тяхната твърде отговорна и трудна мисия в този момент. Но тъй като това сближаване не беше постигнато по много от съществените въпроси, естествено е, че ние не можем да имаме доказателства, че днес или утре българските власти ще предотвратят най-тежките форми на развитие на кризата, които биха могли да засегнат България, или пък няма да ни оставят в инерцията на събитията, които се разиграват, без България да има своята ясна позиция, която е добра не само от гледна точка на днешния ден, но и на следващите месеци, ако искате и години.

Смятам, че ще бъде голяма грешка, ако парламентът оценява рисковете с оглед на това, което става само вчера и днес или в най-близките дни.

Освен това второто, което искам да отбележа, е, че този текст, макар и представен от нас, не е просто възпроизвеждане на нашата първоначална позиция. Ние сме се стремели да бъдат постигнати повече точки на съгласие в оценката на ситуацията и в произтичащите от това действия. Затова сме направили дори много по-големи компромиси, отколкото мнозинството, което представя своя първоначален вариант. Това се отнася и до съобразяването с изразените в декларациите на Народното събрание позиции, специално с тази от 23 октомври 1998 г. Ние държим сметка за наличието на тези документи, но българската позиция трябва да претърпи развитие и дори в някои отношения корекции, защото днес се намираме в нова ситуация и днес вече тогавашните намерения и декларирани позиции от мнозинството не могат да бъдат буквално следвани.

Освен това ние вземаме предвид позицията по кризата в Косово, изразена от Съвета на Европейския съюз от март 1999 г. Но България, без да има тази степен на обвързаност както към Организацията на Северноатлантическия пакт, така и към самия Европейски съюз, в който повечето от държавите дублират това членство, не може да се отъждествява изцяло с тази позиция. Тя трябва да има своя национална позиция, която да не се конфронтира с така изразените становища, но не бива да стеснява нашите възможности за бъдещи действия.

В оценката на ситуацията ние държим да бъде отбелязана голямата тревога на българския парламент от увеличаващите се рискове за стабилността и мира на Балканския регион, защото тези рискове имат както своите преки отражения, те при всички случаи и сега дават отрицателни последици в икономическата област.

Що се отнася до най-важната част на тези проекти, тя, за съжаление, съвпада само в една точка - тази, която българският парламент вече достатъчно категорично е заявявал при други подобни ситуации, а именно, че Република България няма да участва нито пряко, нито косвено във военни действия в Съюзна република Югославия. Тук дори сме възпроизвели точно тази формула, която се съдържа още в българската позиция от 1993 г., че няма да участва под каквато и да е форма - нито пряко, нито косвено във военни действия в Съюзна република Югославия.

Този въпрос днес няма да раздели българския парламент, но това няма да е достатъчно, за да обедини и успокои българската нация. Затова ние предлагаме два съществени пункта.

Първият от тях е - българските власти няма да допуснат въвличане на България в конфликта чрез предоставяне на нейната територия и въздушно пространство за военни действия. Казано по друг начин това е обсъжданата неотдавна тема за предоставянето евентуално на въздушни коридори, на територия, на акватория и т.н.

Дори ние желаем българският парламент да поеме този тежък ангажимент, който няма да бъде аплодиран от значителна част от великите сили в момента, но той ще помогне на българското правителство да се позовава на парламента, на широкото обществено мнение, за да се потърсят максимални гаранции България да не бъде въвлечена в конфликта при негово бъдещо изостряне и разрастване на територията на региона, в който се намираме.

И другото съществено различие се съдържа в призива, който искаме да отправи българското Народно събрание за незабавно прекратяване на военните удари върху Съюзна република Югославия и подновяване на усилията за мирно решаване на кризата в Косово.

Тук мнозинството ни предлага България да се присъедини към един ултиматум, защото зад този ултиматум в момента стоят по-силните, но, уважаеми дами и господа, България в момента е от слабите. А слабите трябва да търсят повече гаранции не само днес, но и утре и да търсят намаляване на възможностите да бъдат дори против своята воля, но със свои действия, въвлечени във военен конфликт.

Накрая искам да отбележа, че тази наша позиция отново е един апел да се потърсят повече точки на сближаване и общо съгласие. Ние няма да бъдем затруднени да гласуваме проекта, който сме ви представили. Ако някой желае днес да покаже, че БСП и Демократичната левица са изолирани в българския парламент, може да го направи... (Шум и реплики на неодобрение от мнозинството.)

Моля за тишина!

Но днес позицията, която ние предлагаме, се надяваме, че трябва да бъде преценявана не само в залата на парламента и че тази позиция, която предлагаме, съм убеден, се споделя от по-голямата част от българското общество. (Ръкопляскания от групата на Демократичната левица.)

От по-голямата част от българското общество! И затова ние се надяваме, че ставаме говорители на очакванията на повечето български граждани. И аз ви призовавам днес в българския парламент да гласува не някакво друго, а българското мнозинство по решаване на кризата в Косово. (Ръкопляскания от ляво.)

Благодаря на господин Стоилов.

Има думата народният представител Александър Томов от Парламентарната група на Евролевицата.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги!

Каква е целта на това заседание? Целта на това заседание е да формира позицията на Република България в една нова ситуация - ситуация, която е по-различна от тази, която имахме през октомври миналата година, когато обсъждахме този въпрос. Целта на това заседание е да постигне колкото си може по-голямо национално съгласие по конфликта, който има в съседна нам страна. Целта на това заседание е също така да внесе яснота сред българското население, да успокои българите, българския народ за това, че в нашата страна ще има мир и че България ще бъде наистина остров на стабилност и спокойствие.

Какъв е критерият за оценка на въпроса, който днес обсъждаме, на решението, което трябва да вземем и декларацията, която трябва да приемем?

Мисля, че в конкретната ситуация критерият за оценка е националният интерес на Република България, конкретния интерес, който в момента нацията ни има, не интересите на други страни и не интересите, които в момента могат по една или друга причина да се окажат конюнктурни или временно преобладаващи, дори от критерия да има стабилност на Балканите, защото ние разбрахме, че през тези 10 години без стабилност на Балканите няма и стабилност у нас; че когато има кризи и войни на Балканите страдаме и ние, ако не непременно политически, то икономически.

И накрая аз мисля, че критерият за оценка трябва да бъде и стремежът ни към стратегическа стабилност на България, който ние свързваме с членството си в Европейския съюз и НАТО.

Но има един много важен друг въпрос, а това е да си дадем сметка за това каква е ситуацията в момента и че тази ситуация не е вече стандартна. Тази ситуация не е вече прогнозируема, не е вече нещо, което тепърва ще се състои. Тя е факт - на 120 км. от София има военни действия, има загинали хора, има разрушения.

Няма съмнение, че ние трябва да изразим съжаление в този парламент за провала на мирните преговори в Рамбуйе. Ние трябва ясно да посочим защо тези преговори се провалиха. И ние трябва ясно да кажем в този парламент, че каквото и да се е случило, ние трябва да бъдем за мир - мир трябва да се постигне, трябва да има мирен изход в крайна сметка.

Да, трябва да се каже, защото всяка война, каквато и да е тя, е по-лоша от всеки мир! (Ръкопляскания от Евролевицата.)И всеки мир е по-добър от всяка война!

Ние трябва да изразим съжаление за жертвите, включително жертвите сред цивилното население, защото ако ние имаме различия с властите, това не означава, че ние имаме различия с интересите на обикновените граждани на Федеративна република Югославия. Това не значи, че ние имаме различия и че ние не съжаляваме за това, че има жертви сред цивилното население. Напротив, ние съжаляваме за това, искрено го правим това съжаление.

Каква трябва да бъде нашата позиция в тази ситуация? Аз мисля, че трябва още един път това да заявим в този парламент - по такива въпроси не може да има големи различия в парламента!

Аз моля всички ръководители на политически партии, представени тук, да не пришиват една или друга партия към една или друга позиция, а внимателно да видим и вземем полезното от всяко предложение, което се прави тук. Да се поучим от него. Не емоциите, а здравият разум, солидността в момента правят добро решението на въпроса, солидната, здрава национална позиция.

Аз категорично отхвърлям опитите тази ситуация да се използва за партийни изгоди и цели. Ние трябва да направим традиция в тази страна по такива ключови въпроси на войната и мира, на сигурността България да излиза с единна позиция. Там, където има различия, трябва да се тушират и да се търси здрав български национален интерес, здрава българска позиция, която ще бъде толкова по-здрава, колкото по-единно звучи, защото от това се определя стабилността на нашата политика и нашата държава.

Заедно с това трябва да кажа нещо, което не е казвано от тази трибуна. Ние трябва да признаем, дами и господа, че живеем в обстановка на глобален хаос, на неподредени институции, на много неизвестни, а това, че дори тази ситуация, която обсъждаме в момента, не завършва днес, че не се знае и оттук нататък какви точно решения ще последват, че имаме все още преходен период, в който живеем след разпадането на двублоковата система и сме в процес на установяване на нов световен и политически, и икономически ред. Правилна е обаче линията да бъдем вързани със стабилни структури, със цивилизационен избор, който носи прогреса на света. И смятам, че това не е конюнктурно решение, а избор, от който зависят икономическият просперитет в страната и нашата икономическа стабилност.

Аз смятам, че втори тип ключов елемент на позицията, която ще вземем днес, е позицията на ненамеса на България. Няма съмнение, че проблемът за неучастието на България е момент, който ще бъде оценен от историята. Първо, смятам, че той е вече разбран като проблем. Ние сме разбрани и в нашите дипломатически усилия - тук се обръщам и към министъра на външните работи, - ние сме разбрани като позиция, която изразявахме като политически партии. Но от България днес не се иска участие. Защото България е не само част от световната общност, България е съсед. Нещо повече, България е не просто съсед, България има директни връзки с Европа, с центъра на прогреса, към който се стремим, пряко преминаващи през страната, в която се водят военни действия. Ето защо ние искаме в тази страна и човешки права, и демокрация, и нормален ред, и уважение към народа, и уважение към всичко това, което може да ни даде бъдещето. Но заедно с това ние заявяваме - и слава Богу, че това присъства във всички декларации, - че ние няма да се намесваме нито пряко, нито косвено в този конфликт. Нито един български войник не бива да участва. И с това ние не само говорим на българския народ, но си правим поука от погрешните исторически решения, които са вземали наши предци в началото и средата на века. Защото точно такъв вид решения дават стабилност, една политическа традиция. И тук ще цитирам може би редица политици: България да бъде остров на стабилност, България да бъде фактор на стабилността на Балканите! И смятам, че това ще бъде оценено. И ще бъде оценено и като правителствена позиция. Ще бъде оценено като парламентарна позиция и като позиция на всяка отделна политическа партия. Това е здраво и това е разбираемо. Съчетанието между нашия цивилизационен избор и тази позиция прави тази политическа формула, която действително ни дава стабилност за бъдещето.

На следващо място аз искам съвсем откровено да кажа, че ние не бива в момента да правим трагедия и да казваме, че непременно икономиката ни е пострадала и ще пострада. Не е морално и етично в момента, в който има човешки жертви, падат бомби, води се война, ние да поставяме въпроса за икономически претенции и резултати. Казвам това, защото просто моментът не е този и защото това трябва да бъде свързано с много по-солидни действия в близка перспектива и свързано със самия тип изход към мир, който ще последва ситуацията.

Именно поради тази причина и от гледна точка на казаното аз искам да направя и някои предложения към декларациите, които са представени в този парламент.

Преди всичко аз смятам, че в тези декларации - и няма да направя разлика между политически партии - има сериозен опит за добра воля. Вчера ние предложихме, като Евролевица, да има днешното заседание и то да излезе с документ. Това е сериозното.(Шум и реплики от левицата.)Добре, приемам, че това беше предложение на Българската социалистическа партия. Приемам, че това беше предложение на други неназовани герои на това заседание. Искам обаче да ви кажа, че важното е не кой го е предложил, а важното е да се получи това, което трябва.

Аз правя две предложения по декларацията, която ни представи господин Агов, и една поправка.

Първо, смятам, че т. 2, която е предложена в тази декларация, а именно, че Република България няма да участва пряко или косвено във военни действия в Съюзна република Югославия, да бъде т. 1. Казвам, че това е въпрос не на проста смяна на местата на двата текста, а въпрос на това, което искат да се чуе днес от нас българският народ, нашите съседи и световната общност.

Второ, аз смятам, че в това решение, което иначе е балансирано достатъчно сериозно и в което отричам това нещо, което чух преди малко в кулоарите, че т. 1 означавала една едва ли не подкрепа за война, съвсем не е така. Обратно, аз намирам сегашната т. 1 за добре балансирана и за подчертаване точно на това, което е необходимо в конкретната ситуация. Но именно от гледна точка на този баланс правя едно предложение. Защото ние трябва да дадем отговор на въпроса: а какво оттук нататък? Трябва ли да говорим за мир? Трябва ли да търсим изход към мир?

Предлагам след сегашната т. 3 да влезе нова т. 4 със следния текст:

"4. Република България се обявява за свикване на контактната група с оглед постигане на мирен изход от кризата."

Аз смятам, че тази точка е необходимото допълнение, което балансира цялото решение.

Заедно с това искам да кажа няколко думи по декларацията, която ни представи Социалистическата партия.

Преди всичко откровено искам да заявя това, което казах и на консултациите при председателя Соколов, че ние смятахме и смятаме, че най-добре беше парламентът днес, когато наоколо има война, а ние сме фактор на мира и стабилността, да излезем с общо становище. Искам да кажа, че т. 1 от декларацията на Социалистическата партия и Демократичната левица за нас е приемлива.

Що се отнася до останалите точки, аз смятам, че в тях трябва да бъде направена редакция. И тази редакция да бъде в посока на усилията за намиране на изход по един начин, който балансира отговорностите. Защото ние не можем да кажем, че световната общност не направи достатъчно усилия за мир. И не можем да кажем, че в Рамбуйе не беше предложен един достоен договор и разумен отговор за изход от мира. Ние можем да предложим такива решения. Би било добре да се направи този компромис. И ако някой не го направи, то това действително ще бъде достойно за съжаление.

Завършвам своето изказване със следното: на мен ми допада това, че днес и вчера в българския парламент се говореше за спокойствие, говореше се за солидност, стабилност и за това, че ние ще останем фактор на мира и стабилността. Аз мисля, че с подобен тип съждения, с подобна традиция, която установяваме в този парламент, ние можем само да се гордеем.

Завършвайки изказването си, искам още един път да призова колегите от Социалистическата партия, от Демократичната левица да приемат решение в рамките на решението, което беше прието тези дни от мнозинството, управлявани от социалдемократи и социалисти европейски държави, а именно решението от 24 март т. г. в Берлин, а също така решенията на Партията на европейските социалисти в областта на сигурността, приети в нарочна декларация в Милано тази година. Аз смятам, че подобен тип мостове, които прокарва между себе си, ще дадат тази стабилност на страната ни, която действително ще бъде добра за народа ни. Благодаря за вниманието.(Ръкопляскания от Евролевицата.)

Благодаря на господин Томов.

Има думата госпожа Анастасия Мозер.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз малко се учудвам тук отново от казаното, и с това ще започна, от нашите колеги от Демократичната левица, защото въпреки че те изразиха своето желание да се постигне съгласие по тази декларация, това, което аз чух, е точно това, което беше представено сутринта на тази консултация от страна точно на БСП. И там няма никакво развитие, нито пък промяна в тяхното становище. И аз много съжалявам, но това, което на мен ми се стори, е че в случая тук те защитават не каузата на България, нито каузата на сръбския народ, а тази на господин Милошевич. (Ръкопляскания в мнозинството. Шум и тропане по банките в ДЛ.)И най-лесно, драги колеги, господин министър-председател и министри, най-лесно се демагогства на тема мир или война. И тази демагогия България е слушала толкова дълги години. И в името на мира се водеше война срещу българския народ, която завърши с поредната национална катастрофа. Аз съм я слушала, знам я, тя ми е много позната и искам да напомня, че това не даде онези резултати, които се надявахме, и тази демагогия трябва да престане.

Аз искам тук да напомня и понятието за отговорната свобода, за което много пъти сме говорили, и също така в този контекст и думите на френския адмирал, който, приближавайки се до бреговете на Франция в началото на инвазията в Нормандия, е казал: ние за да спасим Франция, трябва да стреляме срещу Франция. Затова нека да не демагогстваме с подобни понятия. (Шум и реплики в Демократичната левица.)

Това е историческата истина и което доведе до онези резултати и до тази свобода и до края на един режим, който донесе много злини на цяла Европа и на целия свят.

За първи път от много години насам военни действия се развиват толкова близо до нашите граници. За огромно наше съжаление след провала на преговорите в Рамбуйе оръжията отново заговориха вместо политиците на Балканите и кръвта на близки нам народи се пролива по бойните полета. За кой ли път Балканите отново се оказват арена на сблъсък между демократични сили и недемократични идеологии.

Въпросът, пред който отново сме изправени, е каква е вярната позиция на България в тази изключително сложна и опасна за националната ни сигурност ситуация. Целта е не да извлечем полза, защото скъпо плащат онези, които търсят ползата от военните действия. Нека всички заедно намерим верния път на страната ни през минното поле, което представляват Балканите днес. Търсейки този път, ние като държавници трябва да останем верни на основните си цели и ангажименти днес и в бъдеще да не забравяме, че външната политика на България и националната ни сигурност имат своите ориентири и цели и те не подлежат на конюнктурно криволичене. Ние трябва да се солидаризираме с предложената от нас декларация, че ние се солидаризираме с демократичната общност, където ни е мястото и където са истинските интереси на България.

През последните няколко години Република България с цената на много усилия успя да намери своето място сред страните от демократичния свят и направи категоричната си заявка за членство в НАТО и Европейския съюз. Настоящият конфликт е може би най-значимият повод за България да демонстрира своята последователност и годност да изпълнява своите ангажименти в рамките на тези организации не за сметка на своите цели, а в полза на мира, стабилността и зачитането на човешките права в нашия регион. Със своята активна миротворческа позиция страната ни се превърна в истинска част от световната демократична общност, чиято цел не е да води война в Югославия, а да съхрани човешките права и националното достойнство на Балканите. България направи максимални усилия със средствата на дипломацията и в рамките на инициативите на ООН и световната общност да се реализират и последните шансове за мир. В същото време ние твърдо заявихме, че страната ни няма да участва във военните действия срещу нашата съседка. Това е единствено възможната позиция, при която можем да спазим напълно ангажиментите си към международните организации и да съхраним добрите отношения със съседните балкански народи. Колкото и грозни да са военните действия, те ще приключат и българският и сръбският народ ще продължат да живеят заедно като съседи. Този факт е от особено значение за всички действия, които предприема нашата страна.

Днешният ден ще покаже нашата съпричастност към ценностите на Евроатлантическата общност и нашата воля да застанем на ясни позиции. За първи път откакто България започна своя преход имаме възможност да покажем, че разбираме отговорностите, свързани с демократичното, европейското бъдеще на нашата страна. Нека спокойно и разумно подходим в този критичен момент. Това спокойствие може да бъде възнаградено само по един начин - с повече сигурност и спокойствие за всички българи и всички наши съседи. В крайна сметка това е и основната ни цел.

Ние подкрепихме декларацията от 23 октомври 1998 г. и оставайки на заявената тогава позиция, Народен съюз подкрепя и предложената днес проектодекларация, първата предложена проектодекларация Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)

Благодаря на госпожа Мозер.

Има думата господин Александър Лилов.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Аз и моите колеги от Демократичната левица подкрепяме категорично и без колебание необходимостта да бъде приета декларация на българския парламент за изострянето на обстановката на Балканите.

Аз съм един от най-възрастните народни представители тук и по волята на съдбата дълго време се занимавам с проблемите, които имат междудържавните отношения и Балканският регион като цяло. Искам да ви кажа, уважаеми дами и господа, че след Втората световна война Балканите не са били изправени пред по-тежка, пред по-остра и пред по-опасна криза. Затова аз апелирам за едно колкото се може по-точно, по-отговорно и по-мъдро държавническо отношение при обсъждането на въпроса и при формирането на българската позиция по тази обстановка.

Аз и моите колеги също така съзнаваме значението на една парламентарна позиция на България, приета с консенсус. Ние работихме и сме готови да продължим до формирането на такава обща позиция. Само че вие не бива да искате от нас да се съгласим с всичко, което предлагате. Това не може да бъде коректно отношение към втората парламентарна сила в българското Народно събрание. Това не може да бъде понятие за диалог и единство в българския парламент.

Аз ви предлагам да не закриваме работата по изработването на единна позиция. Аз ви предлагам да се положат последни усилия за това и виждам възможност за това, въпреки че не съм краен оптимист, когато слушам заявените вече позиции.

Аз смятам, че има няколко неща, които не бива да са спорни в българския парламент. И аз смятам, че предлаганата декларация би могла да бъде модифицирана. Биха могли да се избегнат тези четири точки. Би могло да се сложи в ядрото и в основата на българската позиция това, което сложиха в основата и в ядрото на своите позиции Гърция, Македония, която е на седем години държавна независимост, Австрия, Унгария.

Аз смятам, че ние бихме могли да се обединим около позицията и тя да легне в темелите на нашата парламентарна позиция - че България по никакъв начин, пряко или косвено, няма да участва във военните действия в Югославия.

Нали това е записано?

Един момент, недейте да нервничите! Обстановката е прекалено сложна.

Смятам, че към тази обща, недискусионна, национално изгодна и държавнически мъдра позиция би могло да има няколко пункта, които не трябва да се означават в отделни точки. Би могло да присъства пунктът за българския войник, който не може да мине българските граници и да отиде да воюва в нито една съседна държава. Защо Македония може да го направи? Защо Гърция може да го направи? Би могъл да присъства пунктът, че от българска територия няма да се воюва срещу нито една съседна държава. Вчера министър-председателят на Македония направи тази декларация.

А защо ги изпратиха в Чехия и Унгария?

Има разлика между македонската и нашата позиция, госпожо Мозер. Това не е като да хвърлите обвинението срещу БСП. Има известна разлика между тези работи.

Би могло да се включи най-сетне това, което беше предложено преди мен - да се обяви българският парламент за възстановяване на работата на Контактната група. Тоест, за възстановяване на мирните, на политическите усилия за решаване на кризата.

Трябва да кажа тук пред вас, че съм съгласен и оценявам положително информацията, която направи сутринта министър-председателят. Смятам, че тази информация беше сериозно подготвена, добре обмислена и съдържаше много верни преценки, особено в частта, където се преценяваше военнооперативната обстановка на Балканите към 5 ч. сутринта. Прави Ви чест, господин министър-председателю, че говорихте за обстановката към 5 ч. сутринта. Това е сериозен въпрос. Защото ние не знаем и вие не знаете как ще се развие тази обстановка. И аз подозирам, че дори силите, които са там, не знаят какво ще означава успех на войната в Югославия. Не могат да кажат към какво се стремят като военна цел, не могат да кажат какво би означавало успех на войната в Югославия. Не могат да кажат колко време ще продължи войната в Югославия. Това са въпроси, които трябва да интересуват българския парламент.

Като оценявам положително Вашата информация, аз, разбира се, съм на много различни позиции от вас по политическата част и то е естествено да изразяваме с Вас различни гледни точки. Ние изразяваме различни виждания за позицията на България.

Никой не се съмнява в това.

Това е естествено и това е нормално. Това е нормално, няма защо да се безпокоите от тези работи.

Аз например не съм съгласен нито с Вашата, нито с оценката на българския президент. Апропо, аз съм изненадан от речта на президента. Смятам, че тази реч не е достатъчно обмислена и подготвена. Смятам, че тази реч страда от сериозен дефицит на държавническа мъдрост, балансираност и далновидност. Но аз съм несъгласен с Вас, господин министър-председателю, че са преодолени опасностите за България. Нито политическите, нито още повече военните опасности са преодолени.

Защо? Ще се мотивирам. Ще говоря по съществото на въпроса. Ако желаете, слушайте ме, ако желаете, вземете ги предвид.

Най-напред аз смятам, че на Балканите няма военно решение на балканските проблеми. Това е голямо заблуждение. Всичките проблеми на Балканите, уважаеми дами и господа, са създадени от войните. Не са решени от войните - всичките до един. Балканите плащат тежък, кръвен, икономически, социален и всякакъв данък на това, че ни вкараха във войни през целия този период, който те наричат балканизация.(Ръкопляскания от ДЛ.)

Тази война също няма да донесе решенията на балканските проблеми. Тази война, господин министър-председателю, ще ни върне в началото на двадесетия век, а много е възможно да ни върне оттатък началото - при Балканските войни, при правенето на балкански граници, които никой освен тях не знаят на каква основа почиват. При противопоставянето, при сепаратизма, който на бял кон ще влезе сега на Балканите. А може би по-точно е да използваме метафората - "ще влезем на ракетата "Крус" или "Томахоук" - по избор". Този сепаратизъм е опасен за Балканите. Защото аз не познавам нито една балканска държава, която да няма потенциално Косово. Затова аз не мога да се съглася, че са преодолени опасностите за България.

Опасностите, уважаеми дами и господа, са отвъд тази война. Те ще започнат веднага след войната, защото Балканите силно са дестабилизирани и защото Балканите ще бъдат върнати много далеч назад и много далеч от цивилизована, от модернизирана, от просперираща Европа, към която ние се стремим.

Защо не можем да приемем ние тази резолюция? Защото в нейната т. 1 с един доста неизяснен текст се предлага ние да се солидаризираме с това, което става сега в Югославия.

Аз съм съгласен, че ние като българска държава и като български парламент трябва да изразим солидарност с усилията на Европа, с усилията на Контактната група, с усилията на всички други, които до Рамбуйе се опитаха да намерят мирно решение. Но аз съм категоричен противник да се солидаризираме с позицията, която в момента напада Югославия.(Ръкопляскания от ДЛ.)Ние не можем да бъдем солидарни с атаката на Югославия. Ние не можем да бъдем солидарни с войната в Югославия.

Затова аз не мога да приема и съм сигурен, че и моите колеги няма да приемат точка 1 в този вид, в който тя е предложена.

Ние сме категорично "за" точка 2. Ние нямаме никакви възражения. Аз дори предлагам точка 2 да се развие като основа на една единна, цялостна, приета с консенсус, позиция на българското Народно събрание.

И най-сетне, не смятам, че ние сега трябва да се занимаваме с въпроси, които не са предмет на днешния дебат, които не са в дневния ред на днешната ситуация. Не трябва да вкарвате в проекта си въпроси, които предполагат нашето разделяне. Вкарайте въпроси, които обединяват България. И аз смятам, че тогава Декларацията, която ще приеме парламентът на България, ще бъде и силна, ще бъде и авторитетна.

Разбира се, вие можете да я приемете сами. Вие може да живеете с мисълта, че ще изолирате БСП - Демократичната левица, но това е оптическа илюзия, уважаеми дами и господа. БСП този път няма да бъде изолирана. Вие ще бъдете изолирани, уважаеми дами и господа.(Ръкопляскания и възгласи: "Браво!", "Браво!", "Браво!" от ДЛ.)Защото агенциите, които ние не контролираме, направиха проучване и констатираха, че 67 на сто от българите не искат война. Аз не завиждам на онези, които ще гласуват.(Ръкопляскания от ДЛ. Шум и реплики.)

Благодаря на господин Лилов.

Има думата господин Юнал Лютфи.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри! Днес, тук и сега, в българския парламент, наистина обсъждаме един изключително важен проблем, а именно изострянето на кризата в Косово.

Аз ще започна с думите, които каза господин Лилов и с които съм изцяло съгласен, наистина на Балканите с война не може да бъде решен нито един проблем. Това е така, господин Лилов, наистина на Балканите не може да бъде решен с военни средства нито един проблем и Вие предлагате диалога - да говорим, вместо да говорят оръдията и самолетите. Съгласни сме с това, но нали всички ние сме свидетели, че в продължение на една година се водиха мирни преговори с правителството на Сърбия и косовските албанци. В продължение на една година се търсеше мирното политическо решение. Намерили се? Не. За съжаление, не.

Какво да правим оттук нататък? Естествено е, че Европа също знае много добре, че едни дестабилизирани Балкани представляват една сериозна заплаха за мира не само в Югоизточна Европа, а за мира и сигурността като цяло и за развитието на Европа като цяло, че те ще дестабилизират процеса на европейска интеграция. И това е така.

Колеги, аз съм убеден, че всеки един от нас тук, независимо в коя част на пленарната зала се намира, искрено съжалява, че се стигна да се налага мир чрез военни действия. Това е така. И затова в декларацията, върху която работихме повече от 6 часа, съществува изречението, че за съжаление се стигна наистина до започване на военни действия от страна на НАТО.

Но от какво бяха предизвикани тези действия? Нима можеше Европа и евроатлантическата общност да стои и да наблюдава, да съзерцава като един наблюдател онези действия, които се извършваха на територията на Косово - флагрантно нарушаване на човешките права, политика на геноцид, която водеше правителството на Югославия срещу косовските албанци, принудителното изселване? Нима днес в края на XX-я век и началото на XXI-я век Европа може да наблюдава такова грубо нарушаване на човешките права? Разбира се, че не. Разбира се, че не. Аз съм убеден и в това, че Европа също си дава сметка, че започването на военни действия в Косово също не е най-правилният подход, но няма друг начин и когато няма друг начин, чрез военни действия трябва да се налага мирен процес.

А защо се стигна всъщност до започване на военните действия? Защото правителството на Югославия просто не пожела да подпише мирното споразумение в Рамбуйе. Ако беше подписано това мирно споразумение, нито щеше да има военни действия, които започнаха снощи в 20,55 ч., нито ние днес щяхме да дебатираме върху проект за декларация - една и втора декларация.

Колеги народни представители, аз мисля и заех своето място в тази работна група с убеждението, че по проекта за текст на декларация добре е да се получи консенсус с всички парламентарни групи, които се намират тук. Работата тръгна, но в процеса на работата се разбра, че всъщност колегите от Демократичната левица имат друг поглед, както каза и господин Лилов. И това е нормално, разбира се, в един плуралистичен парламент. В една плуралистична демокрация е нормално да има други възгледи, друг поглед към един проблем, който се дебатира тук в пленарна зала.

Но, господин Лилов, ще ми позволите с цялото си уважение към Вас да изкажа едно мое лично убеждение и дано да не съм прав. Убеден съм, че ако ще още дни наред да бъдем в диалог с Вас и да работим, няма да постигнем консенсус. Вярвайте ми, няма да постигнем консенсус.

Аз бях член на работната група, която изработи декларацията и не виждам защо Демократичната левица да не може да я подкрепи. Защо Вие не предложите например да бъде изменена т. 1, след като изцяло заставате зад т. 2 и т. 3. Ние днес наистина мислим като истински държавници, които единствено изхождат от националните интереси на Република България.

Какъв е националният интерес? Час по-скоро да спрат военните действия в Югославия. България да не участва нито пряко, нито косвено във военните действия. Значи дотук всичко е ясно. Защо да не кажем, че ние сме солидарни със северноатлантическите държави? Нима това не е така? Нима това не е приоритет на външната политика на нашата държава? Така е и аз мисля, че няма нищо лошо в това.

Аз също прегледах текста на колегите от Демократичната левица. Наистина там също има добри идеи. Но аз мисля, че самият факт, че вече има две декларации, колеги, пак повтарям, трудно ще стигнем до пълен консенсус по текста на проектодекларацията.

И накрая, позволете ми да изразя убеждението на моята парламентарна група, че ние ще се присъединим в подкрепата на декларацията, в която работна група бях член, с убеждението, че тя изразява наистина една националноотговорна позиция на Република България по този изключително важен, изключително кризисен проблем, а именно кризата в Косово. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)

Благодаря на господин Лютфи.

За реплика думата има господин Стефан Гайтанджиев.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Лютфи! Има няколко пункта, по които струва ми се, че или се заблуждавате, или така Ви е по-лесно да го кажете.

Сега, геноцид ли има спрямо албанското малцинство? Няма такова нещо. (Реакция от мнозинството.) Има престрелки. Може човек да спори: имат ли право те да искат свобода, независимост. Но те се ползват от права - те могат да говорят своя език, могат да изповядват своята религия, могат да пътуват, където искат. Друг е проблемът дали да приемем те да формират своя държава. И в този смисъл това, че някои са решили на своя глава да се борят за собствена държава, можем да ги осъждаме, можем да ги хвалим, но това не е геноцид. Това са хора, които съзнателно си слагат главата...

Второ, казвате, че нямате нищо против да бъдем солидарни с евроатлантическата общност. Не е вярно. На всички езици това, което НАТО извърши, се нарича агресия. Всеки юрист в тази зала ще го каже: НАТО е една агресивна организация и тази война, която започна, е осъдена предварително от международното право. Ако трябва да диктуваме само от позиция на силата, е едно. Но когато трябва да съдим по морал, а вие трябва да сте особено чувствителни към моралните принципи.

Смятам, че действително по тези проблеми не трябва да бъде заблуждаван и българският народ, не трябва да бъде заблуждавано и народното представителство.

Благодаря на господин Гайтанджиев.

За втора реплика думата има господин Стефан Стоилов.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господа министри! Един момент в изказването на господин Лютфи ме провокира. Общо взето, слушам отстрани дискусията без намерение да вземам участие. Вие казахте изрично, че това не е най-добрият начин, който сега се прилага спрямо Югославия.

Щом не е най-добрият, защо го подкрепяте?

Защото сме задължени.

В т. 1 го подкрепяте. Във Вашата теза като дипломат трябва да има една последователна логика. За лаика е допустимо, но при Вас е недопустимо. И тъкмо поради това голямата част от българската общественост не подкрепя този начин на решаване на проблемите, възникнали на територията на Съюзна република Югославия.

И още нещо, уважаеми господа. Не се напомпвайте с толкова голямо самочувствие при подкрепата на това, което се прави, като смятате, че то се подкрепя от цивилизования свят, от по-голямата част от света. За Вас такива страни, които влизат в XXI век мощно, много по-забележимо, отколкото такива като нас и подобните на нас, като Китай, като нова Русия, са какво - трета, четвърта, пета категория държави?(Шум и реплики в блока на СДС.)

Давайте си сметка за тези неща, иначе ставате смешни.(Ръкопляскания в блока на ДЛ.)

Благодаря на господин Стоилов.

Трета реплика, господин Кемал Еюп.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Лютфи! Навремето, когато комунистите ни сменяха имената, мюсюлманските имена със славянски, биеха нашите хора и по главите, и където сварят. Тогава нямаше кой да удря по главите тези комунисти.(Ръкопляскания в блока на СДС.)Сега НАТО удря по режима на Милошевич.

Репликата ми към Вас, господин Лютфи: има ли морално право БСП да защитава Милошевич тук, от трибуната на българския парламент?(Шум и реплики в блока на ДЛ.)Има ли моралното право да говори от името на болшинството на българското общество? Благодаря.(Ръкопляскания в блока на мнозинството.)

Благодаря на господин Кемал Еюп.

За дуплика има думата господин Юнал Лютфи.(Шум и реплики в залата.)

Моля, тишина!

Господин Гайтанджиев, аз 9 години съм в този парламент, в четири парламента последователно, и мога да различавам що е геноцид, що е репресия, какво е затвор, какво е концентрационен лагер. Всичко това много добре ми е ясно.

Не съм се объркал, господин Гайтанджиев, само ще Ви дам един пример. Общият гроб, намерен при с. Рачак, където са били зверски убити невъоръжени косовски граждани, това го доказа независимата аутопсия на финландски лекари, какво е това, господин Гайтанджиев? Четиридесет невинни граждани, между които старци и деца! Това, ако не е геноцид, нямам какво повече да говоря.

Това, че през 1989 г. след произнасяне на една националистическа реч Милошевич премахна автономията на Косово и въведе един едноличен режим наистина на геноцид и на репресия, е вярно. Това е вярно!

Така че много добре знам това, което говоря. Просто годините и опитът не ми дават право да бъркам. Разбира се, човешко е да сбърка, но тук знам много добре за какво става дума.

Що се касае до НАТО, НАТО е отбранителна организация. Тя е отбранителна организация!(Реплика от блока на ДЛ: "Защо напада тогава? Това отбрана ли е?)

Моля, тишина!

Вижте всички документи на Северноатлантическия договор и ще видите, че тя е отбранителна организация.(Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)

Господин Стоилов, аз не виждам никакво противоречие в това, което съм казал,...(Шум и реплики в блока на ДЛ.)

Моля за тишина в залата!

... и това, което е записано в чл. 1. Напротив, има голяма логика.

Господин Еюп, на Вас ще отговоря съвсем кратко и ясно. БСП няма морално прав, впрочем БСП има право да защитава режима на Милошевич.(Смях и оживление в блока на СДС.)Той просто остана един, който има такъв режим в Югоизточна Европа. Друг няма! Така че аз не се учудвам защо те подкрепят режима на Милошевич. Благодаря Ви.(Ръкопляскания в блока на мнозинството.)

Благодаря на господин Лютфи.

Има думата госпожица Екатерина Михайлова.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Днес народното събрание решава един изключително важен въпрос - въпроса страната ни да изрази своята политическа воля за това, което се случва при нашите съседи. Всъщност ние имаме да отговорим на няколко въпроса и да формираме политическа воля, политическа воля на страната си. И именно защото искахме да формираме политическа воля на страната си в целия днешен ден се провеждаха консултации между парламентарните групи, за да можем да стигнем колкото може по-близо и да направим обща позицията, която ще бъде гласувана от Народното събрание.

За мен е лош знак, че започнахме заседанието на тази тема с две декларации.(Шум и реплики в блока на ДЛ.)

Моля, тишина!

Цял ден работиха представители на всички парламентарни групи, в това число и на вас, колеги от БСП, за да стигнем до една декларация, макар и да има различия може би в част от позициите.

Ами, оттеглете си я!

Дали да я оттеглим? Ами, вижте, тази, която е внесена, основната, върху която дебатираме, тя не е декларация, изработена от нашата парламентарна група, нито от Парламентарната група на Народен съюз, които са наш коалиционен партньор. Това е декларация, изработена заедно с нашите колеги от Обединението за национално спасение, заедно с колегите ни от българската Евролевица. Тоест това е декларация, подписана от голямото мнозинство в българския парламент.(Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)

И аз ви моля наистина да проявим отговорност в този момент. Да проявим отговорност дори и в думите, с които говорим, защото днес, а и вчера, а и всички политици от всички разцветки казват: България трябва да е и е остров на стабилността на Балканите.

Но, уважаеми колеги, България е остров на стабилността и в зависимост от това как говорим. Именно затова важно е и с думите, с които говорим днес, да потвърдим, че сме остров на стабилността и да не развихряме страстите, защото това е много лесно.

Именно затова аз взех думата, за да изразя общо позицията, която ние, в нашата парламентарна група, поддържаме - за да не превръщаме дебата в едно безкрайно повтаряне на тези, които всички ние знаем, а да намерим тезите, които могат да ни сближат. И затова ние ще сме много пестеливи в изказванията си, защото това също е знак за стабилност, знак, който даваме към българската общественост, знак, който даваме и навън.

Но какво значи стабилност? Това означава стабилност не само в страната ни, защото много говорим, особено в последно време, кои са българските национални интереси. Да, България да бъде една стабилна страна. Но, за да бъде България стабилна страна, трябва да бъде страна в един стабилен регион. А България не е страна в стабилен регион и не беше страна в стабилен регион. Не беше! Не беше, защото само на 100 км. от нас имаше гражданска война. Защото - прав е господин Лютфи - има геноцид в Косово, има етническо прочистване, има агресия, там се убиват хора. И това не може да бъде стабилност в региона, когато това се случва в този наш регион. А за стане стабилен той трябва да бъде мирен.

Не 67 на сто, господин Лилов, 100 на сто от българския народ иска мир! (Бурни ръкопляскания от мнозинството.) Сто на сто! Само че има ли мир в Косово? Има ли мир в Косово? (Реплики от ДЛ.) Няма мир.

Моля за тишина.

Една година се водят преговори, за да се постигне мир. И не се постигна мир, защото не отстъпи една от страните. Кой не отстъпи? Не отстъпи Милошевич. Една година се водят преговори, за да стигнем до мирно решение. Фактът, че търсим мирно решение, признаваме всички, дори и който не иска да го каже признава, че там има война. И няма нужда да се правим, че това не е факт. (Реплики от ДЛ.)

Моля.

Разбира се, всички съжаляваме за това, че не се намери мирно решение. Но след като не се намери мирно решение, наистина трябва да мир, макар и с тежки действия. И тук е мястото, където ние трябва да кажем именно политическата воля дали сме за това, макар и с действия, които водят до унищожаване на военни обекти, ще бъде наложен мир, дали се солидаризираме с демократичната общност или се солидаризираме с тези, които искат война, които убиваха и до този момент. (Реплики от ДЛ.) Това е проблемът, който имаме в момента в България - дали ще застанем на страната на убийци, на хора, които унищожаваха села, хора, или ще застанем на страната на тези, които искат да има мир.

Разбира се, ако може веднага да се подпише споразумението, това е най-доброто. И именно заради това в декларацията, която предлагаме, ние настояваме за това. Нещата могат много бързо да тръгнат в преговори, но трябва сръбските власти да подпишат споразумението. Настояваме за това. И това е нашата политическа воля за това, че искаме мир. Разбира се, че всички искаме мир. Искаме стабилни Балкани. Искаме демократични Балкани, защото няма как да се развиваме нормално в регион, в който страните са на различно положение, различно са се развили в демократичните процеси. Това е големият проблем на Балканите. И се надявам, че все повече ще стават страните, които разбират това и ще търсят наистина демократичните решения, а не силата, за да налагат своята политическа воля.

Затова аз искам да заявя, че ние ще подкрепим декларацията, която е изработена от контактната група. Приемам аргумента на господин Томов и мисля, че това е нещо, което можем да направим - да направим размяната на точки 1 и 2. Съгласна съм, че може би първото нещо, което трябва да звънне, е това, че Република България няма да участва пряко или косвено във военни действия в Съюзна република Югославия. Да, това е нещо, което мисля, че не създава проблем, нито променя смисъла на тази декларация, която изготвихме.

Второто предложение на господин Томов обаче аз искам да кажа, че не можем да го приемем и ще се аргументирам защо. Защото то е технология. То не е политическа воля. Дали контактната група ще започне да заседава или не, или ще бъде друго решението, което ще се предложи - нека това предложение, нека това решение да бъде изработено от участниците. Това е технология, това не е политическата воля. Политическата воля ние сме я изразили в декларацията, тоест желанието да се подпише споразумението. С това сме казали нашето намерение. Но нека да не влизаме в една декларация, която има съвсем друг смисъл, във формите, които може да доведат до това решение. Не е част от идеята да има такава декларация. Затова аз смятам, че е неприемливо това да залегне като текст и се надявам, че господин Томов ще разбере аргументите, които в момента казах и застъпвам, защото това е текст, който няма да ни помогне, няма да допринесе с нещо повече.

На финала това, което искам да кажа. Колеги от Демократичната левица, аз се надявам, все още се надявам, че наистина можем да постигнем съгласие, че вие бихте могли да подкрепите тази декларация, която ви предлагаме. (Реплики от ДЛ.) Която ви предлага мнозинството в българския парламент. Смятаме, че има възможност да я подкрепите. Смятаме, че не предлагаме нещо повече от това, което е казвано до този момент от Народното събрание. Всъщност ние препотвърждаваме волята, която е имало това Народно събрание. Тоест стъпките са извървени и ние още един път потвърждаваме своята политическа воля. Тоест крачката, която правим, е направена и бихте могли съвсем спокойно да се присъедините. И въпросът не е да ви изолираме. Проблемът е дали вие ще се изолирате, дали вие ще се изолирате в този диалог, в диалога и с европейската демократична общност, и със световната демократична общност. Защото, заставайки срещу Евроатлантическата общност или срещу Европейската общност, практически вие заставате дори и срещу партии, към които вие идеологически се стремите. (Реплики от ДЛ.)

Това е национален въпрос.

Национален въпрос е, разбира се. Разбира се, че е национален. И именно затова, защото е национален, аз ви призовавам: подкрепете тази декларация, защото тя е националноотговорна, тя работи за България, за защита на националните интереси на България. Подкрепете я, защото най-доброто нещо, което можем да направим днес, е да излезем единни от тази зала. Това ще е най-добрият знак, който можем да дадем. Решението остава във вас - дали ще излезем всички заедно или вие ще останете сами. Аз продължавам да вярвам, че ще намерите сили да не се изолирате и да дадете добър знак към българската общност. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от СДС, НС, ОНС и ЕЛ.)

Благодаря.

За първа реплика, господин Велко Вълканов.

Уважаеми колеги, този призив на госпожа Михайлова го сметнах за призив, оправен и към мен самия, поради което си позволявам да взема отношение към него.

Искам да Ви попитам, госпожо Михайлова, как смятате Вие да се обединим около тази декларация в която има един пункт, който изобщо няма отношение към проблема - проблема за НАТО. Ето, четвърти пункт: "Република България потвърждава цивилизования си стратегически избор за пълноправно членство в НАТО". Много добре знаете, че ние не можем да подкрепим тази теза. Аз лично не мога да я подкрепя. Тогава защо включвате в своята проектодекларация такъв пункт, очевидно неспособен да ни обедини? Напротив, способен рязко да ни разграничи.

И на второ място Ви питам, госпожо Михайлова, след като толкова много внимание се отделя на НАТО, бихте ли ми казали къде е мястото на Организацията на обединените нации в този конфликт? Защо смятате, че една регионална организация трябва да има правото да решава проблеми на държави, извън нея? На какво основание тази организация ще се меси в решаването на проблеми, които стоят извън нейните граници? Не е ли това всъщност една брутална, флагрантна агресия срещу международното право всъщност? Благодаря ви.

Благодаря на господин Вълканов.

За втора реплика, госпожа Татяна Дончева.

Уважаема госпожо Михайлова, уважаеми дами и господа! Понеже стана дума за морално право, считам за нужно дори в процесуалната форма на реплика да кажа, че всички депутати на българския парламент са не само в моралното си право, а и в моралното и юридическото си задължение да се занимават с проблемите, които са важни за страната, независимо от нейната история и партийна, етническа, професионална или друга принадлежност.

Още по-морално е да се ориентираме този път в правилния влак, защото в последния век ние сме една изключителна страна, която все е избрала най-хубавия влак, най-печелившия, най-сигурния и най-гарантирания и накрая, както каза френският посланик преди една седмица: "Вие все се оказвате на грешната гара и на грешното място...".

Що се отнася до това къде се намира правилният влак, искам да направя ваше достояние изявленията на един известен "комунист" Хенри Кисинджър - бивш държавен секретар на САЩ, който от няколко дни прави следните изявления и е изключително притеснен от военната намеса на САЩ в Югославия:

"Изучавал съм историята на тоя район и знам, че това е една борба, продължила шестотин години. Не вярвам, че може само с една военна операция да се решат всички проблеми на района." Кисинджър се отнася с голямо предубеждение към доктрината, съгласно която НАТО решава какво да бъде вътрешното устройство на държавите - нечленуващи в Алианса. Според него, споразумението от Рамбуйе е неизпълнимо и може да доведе до изпращане на американски сухопътни войски в Косово. Документът предвижда разоръжаване за албанците в Косово, което никога няма да стане - добавя бившият американски дипломат.

И ви казвам в заключение онова, което е казал той: "Ние, Америка, ще спечелим първия рунд, но аз с ужас си мисля какво ще стане по-нататък".(Ръкопляскания от ДЛ.)

Благодаря на госпожа Дончева.

За трета реплика - господин Ахмед Юсеин.

Благодаря Ви, господин председател.

Колеги, някои помислиха, че ще направя забележка на колежката. Аз искам да попитам госпожица Михайлова:

Госпожице Михайлова, как може да измените съзнанието на бивши членове на Централния комитет на Българската комунистическа партия(ръкопляскания от СДС),които се изказват от тази трибуна за националните интереси? Къде бяха те, когато Чаушеску направи геноцид в Румъния спрямо унгарското малцинство? Къде бяха те, когато Тодор Живков направи геноцид в Балтин, Корница, Ябланово, Тодор Икономово, Каолиново, село Бенковски, град Момчилград, Джебел, Груево?

Аз искам да разбера от лявата част на залата защо вие във вашата идеология имате като девизи "Интернационализъм", "Човек за човека е брат"? А защо досега не направихте една декларация в подкрепа на тези албанци, които ги избиват? Благодаря ви.(Ръкопляскания.)

Благодаря на господин Ахмед Юсеин.

За дуплика има думата госпожица Екатерина Михайлова.

Благодаря Ви, господин председател.

На господин Вълканов искам да кажа, че текстът на т. 4 е нещо, което вече много пъти е заявявано от българския парламент и не е нещо ново. Ние препотвърждаваме нещо, което е казано, тоест не виждам притеснение и това не може да бъде разделителна линия според мен, защото волята е изразена до тоя момент.

Относно това кой има право и кой няма право да говори, аз не съм казала кой има право и кой няма, кой е правилният влак. Това го казваше Българската комунистическа партия.(Смях от СДС.)Тя казваше кой има право да говори, кое е вярното и кой е правилният влак. И друг влак въобще не можеше да има, освен най-хубавия влак на Комунистическата партия.(Единични ръкопляскания от мнозинството.)Така че не приписвайте тоя тип мислене на нас. На никого не съм казала, че няма право да говори. Всеки има право да говори и да изразява мнение. Разбира се, обаче, когато говорим по такава тема - това е мое лично мнение - трябва да внимаваме дори и с думите, които говорим.(Оживление.)

Господин Юсеин(смее се), Вие ми задавате въпрос, на който ми е трудно да Ви отговоря, защото Вие сам знаете отговора. И понеже имаше и въпрос от господин Вълканов дали се нарушават норми на правото: човешкият живот е над нормите и на правото, макар че сме юристи, господин Вълканов.

Стига с тоя цирк!

И аз съм убедена, че вие споделяте тоя тип мислене. Благодаря ви.(Ръкопляскания от мнозинството.)

Благодаря на госпожица Михайлова.

Има думата господин Жорж Ганчев.(Оживление.)Моля за тишина!

Благодаря Ви много, господин председател.

Господин министър-председател, министри, колеги! Кой има право да говори? Двадесет и четири месеца вие плюете в лицето на 270 хиляди български избиратели, отнемайки ни правото да говорим.(Силен шум и реплики.)Двадесет и четири месеца вие не ни каните на никакви консултации за подобни кризи в нашия регион. Кой има според вас право да говори, господин министър-председател?(Силен шум и реплики.)

Аз съм втрещен. Аз направо съм втрещен от бивши ченгета и от бивши комунисти и във вашите редове, и в тези отляво, които имат дързостта да се крият зад защита на националните интереси.

Сега не започвайте с обидите само...

Господин председател, най-дългата българска дума е непротивоконституциоснователствувайте... Вие го правите всеки ден!(Шум, смях и реплики.)

Сбъркахте думата.

Тази декларация, вашата декларация - аз съм втрещен от Евролевицата. Бившите комунисти наричат другите чугунени глави до мен.(Силен смях в залата.)Аз съм втрещен!

Чета т. 1: Република България, споделяйки принципите... заявява своята солидарност с Евроатлантическата общност и за да се предотврати по-нататъшно задълбочаване на кризата в Косово призовава към нова политика на устойчиво развитие на Югоизточна Европа...

Кои сме ние да даваме тези предложения на наши съседи, когато не членуваме в НАТО?... Ще ви шибнат два шамара във Вашингтон много скоро, ще видите. Ще ви използват дотогава. Аз, пронатовецът от Либералдемократичната партия Български бизнесблок, ви казвам, че ние трябва да бъдем внимателни със съседа, защото само господ избира съседа. Деца и правнуци ще живеят с него.(Шум и реплики.)

Оттук чета някаква абсурдна т. 3: Република България призовава правителството на СРЮ да подпише споразумението за мир и с това да се предотвратят нови човешки жертви и разрушения...

Кои сме ние да даваме тези съвети на суверенна държава, избрана с демократични избори? Питам!(Ръкопляскания от ДЛ.)

Как бяхте Вие избран, господин Костов? С палежи на парламента, с платени барикади! Как бяхте избран Вие? Питам!("Браво!" и ръкопляскания от ДЛ.)

Милошевич бил лошият - това е причината аз да не се срещна с него и жена му в понеделник.(Силен смях.)Това е причината, но когато Милошевич е лошият, господата от цивилизованите нации вместо да влизат в територията на една суверенна държава, вместо да питат Обединените нации и Съветът за сигурност разрешава ли им, тези господа стават жандарм номер едно в света и ние ги поддържаме!? Срещу наш съсед! Това е агресия и това е неприемливо.(Шум и реплики от СДС.)

Аз бленувам за балкански парламент. Бленувам турци, гърци, българи, македонци, сърби, румъни и да се съберат и да видят що е то балканска гордост, балкански качества, балкански приоритети, балканска култура, наша религия - и мюсюлманска, и християнска. Аз бленувам за този момент и преди две години и половина говорих и с Георгиос Папандреу, и в Белград, и в Македония. Тази идея рано или късно - може би не в моя живот - ще дойде и ще бъде реалност.

Цитирам и господин Агов: "Ирландия не била натовска държава". Контеса Дероден - най-богатата ирландка в момента е тук. В Пернишкия театър утре се открива нейната пиеса с Васил Михайлов. Аз я доведох тук. И тя снощи щеше да повърне, като чу тази посредствена реч на някакво провинциално геройче, неспособно да контролира ципа си и другия в Лондон. Тя просто беше унижена от тези речи на тези посредствени, агресивни политици.

Времето изтече.

Благодаря Ви, господин председател, за двете секунди екстра, които ми позволихте.

Има защо да благодарите.

(Скандирания от СДС: "КГБ!") Има думата народният представител господин Иван Генов.

Моля за тишина!

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! След въздушните удари на НАТО срещу суверенна Съюзна република Югославия светът вече не е същият. При това не е станал по-добър, а е по-опасен. В тези драматични дни на политическия кантар се определя цената - както националната, така и международната - на всяка една партия и държавна институция. Определя се мъдростта и отговорността, моралът и ценностите. Днес всеки трябва да направи своя голям избор, избор между универсалната система за международен мир и сигурност на Организацията на Обединените нации, нейния Устав и основните принципи на международното право, от една страна, и НАТО с неговата нова стратегическа концепция, от друга страна. Концепция, която присвоява функции на Съвета за сигурност, функции на световната организация и използва силата като аргумент в преговорите, а след това и като наказание, подавяне на едната или на всички конфликтуващи субекти.

Демократичната левица прави своя категоричен избор в полза на Организацията на Обединените нации и международното право. Това са върховни международни ценности. Очевидно мнозинството прави друг избор, като изхожда не от членството на България в Организацията на Обединените нации, а от кандидатчленството си в НАТО. СДС подкрепя неистово операцията "Решителен удар", която руши световната система за мир и сигурност и ще има мегапоследици за глобалните международни отношения. Неуместно и аморално е да се игнорира съседският статус на страната ни и да се следят със задоволство бомбардировките до нас.

Обръщам се към господин президента. Господин президент, нищо не струва ценностната Ви система, ако тя включва войната, ракетите, смъртта и страданието. Вие принизихте положението на българския държавен глава до обикновен, безотговорен партиец. След днешното Ви изявление Република България се лиши от отговорен президент. Тежко на всяка страна, чиито официални институции работят срещу нейната национална сигурност.

Обръщам се и към министър-председателя. Уважаеми господин премиер, за България е еднакво опасно както участието на Българската армия във войната, така и участието на българското правителство във войната по пътя на т.нар. атлантическа солидарност. Не превръщайте България под каквато и да е форма в съвоюваща страна. Проявява се престъпна самонадеяност. Има опасни луфтове във Вашата позиция. Като че ли кабинетът търси най-неудачния път да получи алиби за провала в своята вътрешна политика. Господин министър-председател, не използвайте милитаризма като последно убежище на властта. Мирът за българските граждани е по-важен от Вашата власт.

Не споделяме виждането за изчерпаност на мирните политически средства. По дефиниция дипломатическият арсенал е неизчерпаем. Затова е нужно веднага да се възстановят в пълен обем правомощията на Съвета за сигурност на ООН, посредническата роля на Контактната група, да се мотивират с по-голяма и конструктивна воля непосредствените участници в конфликта.

Парламентарната група на Демократичната левица е категорична, че всякакви военни операции срещу суверенна държава, без санкциите на Съвета за сигурност, са незаконни и няма да доведат до трайно решение. Няма съмнение, че от момента на ракетния обстрел срещу Съюзна република Югославия огромна негативна отговорност се стоварва върху НАТО, върху неговите опити с военни средства да се решават политически и хуманитарни проблеми. Такъв подход не работи за новото разбиране на алианса, за неговата роля за общоевропейската сигурност.

Парламентарната група на Демократичната левица продължава да счита, че Косовската криза няма и не може да има военно решение. Поради това България следва да бъде само и единствено част от неговото мирно уреждане.

Ето защо е нужна корекция в действията и в намеренията на правителството в посока на абсолютна привързаност към принципите на Декларацията на Народното събрание от месец април 1993 г. за ненамеса във военни действия в бивша Югославия под каквато и да е форма, нито пряко, нито косвено, включително и под егидата на Организацията на Обединените нации и още по-малко под ръководството на НАТО. В международен план парламентарната ни група е за незабавно спиране на военновъздушните удари срещу Съюзна република Югославия, за незабавно спиране на военните действия в Косово от двете конфликтуващи страни, за пълна ненамеса на съседните държави.

И накрая, ние призоваваме мнозинството да се вслуша в настроенията и очакванията на българския народ, да не бъде въвлечено от своите управници в съседен конфликт. В противен случай цялата отговорност, при това не само политическа, за раните на страната, ще понесе правителството на СДС и неговите сателити.

Демократичната левица не се притеснява от своята самота в Народното събрание. Вие, господа, трябва да се страхувате от своята самота в обществото.(Ръкопляскания от Демократичната левица.)

Благодаря на господин Генов.

За реплика има думата Борислав Джолев.

Господин Генов, позволявам си един въпрос към Вас, тъй като Вие сте дългогодишен дипломат в бившия Съветски съюз.

И сега там има дипломати.

Но и господин Генов е бил.

Днес в пресата чета, че НАТО обявява война на управляващите в Югославия, а не на сръбския народ. Иска им се да спасят сръбския народ и самата Югославия от нейното разпадане.

Моят въпрос е следният: когато на 5 септември 1944 г. Съветският съюз обяви война на България в нотата беше казано: "Ние не обявяваме война на българския народ, а на българското правителство." Вие много добре знаете какво правителство имаше през септември месец 1944 г. Моят въпрос към Вас е следният: Вие приемате ли тогавашната Съветска армия като освободител на българския народ или като агресор или сега приемате НАТО като агресор или като освободител?

И още един въпрос имам към Вас.

Моля за тишина!

Добре, свършвам дотук, тъй като времето изтече.

Имате време.

За втора реплика има думата господин Иван Сунгарски.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колега Генов! България е извеждала свои войски и е вкарвала свои войски в чужда държава по времето на режима, на който Вие сте върл привърженик - това е през 1968 г. в Чехословакия.

И е редно, когато се застане на трибуната на Народното събрание и се отправят препоръки пред българско правителство, ясно заявило, че няма никакво намерение да участва във военните действия в съседна страна нито пряко, нито косвено, да се говори на база на фактите и да престанете да слушате вътрешните си гласове. Парламентарната трибуна не е място за избиване на комплекси, господин Генов и уважаеми колеги отляво. Тук се говори с факти. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)

Благодаря.

За трета реплика има думата господин Драгомир Драганов.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо министър! Господин Генов, аз мисля, че Вие сте сбъркали две неща в своето изказване - първо, мястото и после, времето. Това е пленарна зала, не е селски мегдан. И освен това ние не сме в предизборна кампания, а обсъждаме декларация за позицията на България спрямо кризата в една съседна държава. Просто е срамно и недостойно да се говори за морал или за някакви морални аспекти в момент, в който Вие, а и не само Вие, за съжаление и преждеговорившите, абсолютно безскрупулно спекулират по чисто партийни интереси от тази трибуна.

Два дни българската общественост чака да чуе нещо ясно и точно от този парламент - че България няма да се ангажира нито пряко, нито косвено в конфликта в съседната страна. Кажете: съгласни ли сте с това или не сте съгласни? Не ни карайте да присъстваме на един наистина недостоен, непочтен партиен митинг. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)

Благодаря на господин Драганов.

За дуплика има думата господин Генов. (Шум и реплики в залата.)Моля за тишина.

Ще се опитам, уважаеми колеги, за кратко време да се принизя до равнището на репликите.

Господин Драганов, човек, който е служил на различни вери, нека да не ми чете морал. (Ръкопляскания от ДЛ.)Онези колеги, които избиват комплекси от агентурното си минало - също. (Ръкопляскания от ДЛ.) За трети, като господин Агов, който ни учеше преди години, че САЩ - цитирам - "са жандарм в петролните полета на Персийския залив (шум и оживление в блока на ДЛ),че американският империализъм и американските кроежи рушат Афганистан...

Господин Генов, господин Агов не Ви е правил реплика.

... и че шахът на Иран изпълнява ролята на жандарм на американските интереси в района на Персийския залив", нека да замълчат поне днес.

Ще ви кажа само две неща.

Първо, по повод на така нареченото споразумение. Много се говори тук защо едната страна не приемала споразумението. Господа, споразумението по определение е съгласуване волята на съответните страни. Нито в Рамбуйе, нито в Париж имаше съгласуване на волята нито на албанската общност, нито на сръбската страна. Това беше един ултимативен текст, предоставен на двете страни. При това във втората част на преговорите текстът беше подменен. И в сегашния вариант не се решава окончателно съдбата на Косово, не се затваря пътят към независима държава там. Затова другата страна не приема такъв документ. И това трябва да го разберете.

Що се отнася до военен контингент за изпълнение на подобно споразумение, доколкото разбирам, едната страна е готова да го приеме, но той да не бъде натовски. Трябва да има право една суверенна държава да избира как да се изпълнява едно или друго споразумение.

И накрая - за международната общност. Ако считате, че половината Конгрес или половината Сенат, или обществеността в почти всички европейски страни, особената позиция на Гърция, на Италия, всичките тези позиции против военни удари са в защита на режима на Милошевич, то тогава аз съм съгласен с тази теза и на половината конгресмени, и на половината сенатори. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)

Благодаря на господин Генов.

Има думата господин Александър Каракачанов.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, господа народни представители! Аз искам да започна моето изказване с част от думите на господин министър-председателя, където той цитира, че всъщност югославският посланик изразил благодарност за позицията на България, за нейната сдържаност, нещо, което е вярно. Защо те са го направили - това е друг въпрос. Ако остане време, може по-нататък и по това да взема отношение. Но аз искам да подчертая факта, че за да се стигне до този начин на изразяване на един посланик на една държава, имат заслуги и тези народни представители, включително и ние от Зелената партия, които направихме посещение до Белград, без да се стараем да налагаме нечия позиция, била тя от ляво или от дясно или от средата, а единствено с желанието да демонстрираме добросъседство, търсене на някакъв диалог и всичко това, което е необходимо на две съседни държави.

Давам този пример не за друго, макар че в средствата за масова информация бяха естествено изопачени моите думи, а защото мисля, че една разумна власт, независимо коя е тя, трябва да търси в случаите като нашия да използва полезното за държавата от противоположните позиции, полезното за държавата от позициите на БСП, ако трябва, от позициите на СДС, от позициите на Зелената партия и на която и да е друга партия. Защото в крайна сметка тук вече не опира до отделни партийни интереси. Но едновременно с това ние не можем да очакваме, че те ще бъдат премахнати само с призива на някой си партиен водач, който в момента е на власт.

Възниква един въпрос: в крайна сметка каква позиция ние търсим като държава? Господин Костов каза, че за нас е бил разигран или по-точно се е разиграл поради добро стечение на обстоятелствата добрият вариант. Сърбия засега не ни е визирала като пряк противник и надяваме се, че няма намерение да действа по съответния начин. Добре, прекрасно, ние много се радваме. Възниква въпросът: а ако беше все пак, какво щяхме да правим? Имаме ли такава позиция, имаме ли яснота какво ще правим?

Това, което всъщност тревожи нас от Зелената партия - и аз искам да подчертая тук, че се изказвам наистина от името на партията, а не от името на парламентарната група, ние имаме известни различия, но това е нормално в една демократична коалиция, - е това, че всъщност в България разиграваме една външнополитическа доктрина, която е изключително опасна за страната. За съжаление тя е отражение на българския манталитет и най-вече на неговата политическа класа. Както навремето се прегръщахме и бяхме най-близките до Съветския съюз, бяхме най-верните във Варшавския договор, сега се опитваме да станем най-верните на един договор, в който даже не участваме.

В крайна сметка не може да бъде основа на една външнополитическа доктрина НАТО в името на всичко. Всичко за НАТО, всичко в неговото име - това не може да бъде.

Защо казвам това. Казвам го като човек и като партиен представител, който не счита, че НАТО е най-добрият избор за България. Нещо повече, нашата партийна позиция е, че най-добре е той да бъде разпуснат. Но ние живеем в реален свят. Щом сме тръгнали и считаме като нация, че това може би е по-добрият избор за момента, дайте да го използваме по разумен начин и да видим кои са нашите приоритети. Защото наивник е този - и аз мисля, че поне в тази зала няма такива наивници, но не е честно към българския народ, ако крием това, - който счита, че НАТО се ориентира по общохуманни и общочовешки ценности.

Аз не вярвам, че в тази зала има такъв наивник, но много е некоректно, когато се опитва да се излиза за една политическа позиция с такава теза. Това е една самозаблуда, която може да ни струва изключително много.

Естествено е, че НАТО изразява интересите на определени държави и най-вече на Съединените щати и много добре знаем, че в много случаи се борави с двойни стандарти, с тройни. Да ви давам ли пример за други места, където има същите проблеми, обаче там не се намесва НАТО?

В крайна сметка, даже тази дума "цивилизационен избор" е известен абсурд. Не може цивилизационен избор да бъде един военен блок. Цивилизационният избор може да бъде пазарно стопанство, може да бъде права на човека вътре в държавата, а изборът на един политически или военен блок може да бъде само от гледна точка на интересите на държавата. И тук аз мисля, че нито един български политик не трябва да страда от комплекси за каквото и да било минало - агентурно, червено или не знам какво друго. Това са интересите на България. Но ние трябва да си даваме много добра сметка, че България не е в центъра на интересите на НАТО. Тя вероятно даже не е и в перифериите. Тя е интерес на НАТО, доколкото може да служи оръдие за достигане на някакви цели на Балканите. (Ръкопляскания от ДЛ.) Това е така и те си го знаят. Въпросът е ние знаем ли какво искаме.

Нека да калкулираме всъщност в крайна сметка какво ще получим от една позиция, която очевидно ярко, както се прави в последната половин година, макар че, веднага отварям една скоба, забелязвам едно омекотяване на позицията у правителството, което вдъхва известна надежда, поне за мен, но все пак едно ярко заставане на позициите на НАТО и демонстриране на всякаква готовност за подпомагане действията в Косово какво може да ни даде като полза.

Ще станем ли членове на НАТО от това? В близките десет години, всеки от вас много добре знае, че няма такъв шанс. Това е казано и от официални лица. Не знам за какво се заблуждаваме ние.

Гаранции за нашата сигурност. Нима писмо на един или друг ръководител - и то много двусмислено писмо - може да бъде гаранция?

В лицето на Югославия какви ще бъдем ние - в мислите, в тяхното виждане? Ние ще бъдем един потенциален враг. И няма защо да се лъжем, ако те сега не го обявиха, това показва, че те са малко по-гъвкави по отношение на собствените си интереси. Естествено, че няма да искат да откриват един втори фронт срещу България, при положение, че има достатъчно срещу други страни. Но ние ще останем в тяхното разбиране като един потенциален враг в продължение на десетилетия. Да не говорим, че същото ще бъде и за Русия, в която имаме огромни икономически интереси.

Дали тези загуби ще ни бъдат компенсирани от Международния валутен фонд? Естествено, че няма. Да ви дам ли примера за Ирак - колко се пънахме там? Югоембаргото - колко се пънахме? Какво получихме? Засега само отрицателни цифри и то големи, в милиарди и то в долари.

В крайна сметка, и най-лошата калкулация от всичко това е, че всъщност ние спомагаме за налагането на един модел на решаване на проблемите на Балканите, един модел, който е изключително опасен преди всичко за нас като държава, модел, при който каквото каже НАТО, това ще стане на Балканите.

Не искам да ви давам примери за неща, които знаете и които ги имаше в пресата - за това как определени центрове в същата тази държава, която ръководи на практика НАТО, се изказаха по въпроса какво е в България, какви малцинства имало. И може би какво трябва да правим с тях! ... Макар че твърдя, че ние сме най-демократичната държава в това отношение на Балканския полуостров.

В крайна сметка, ако това е отрицателната калкулация, положителната е само една - че евентуално нас може да ни потупат по гърба, евентуално нас може да ни запишат на десета или петнадесета, или на стотната страница на някой отчет, където ще кажат, че България е била на еди каква си позиция. Е, нека да сложим на везните двете неща и да не говорим тук кой е от БСП, кой е от СДС, кой е от някоя друга партия. Не в това е проблемът. Аз изразявам едно мое мнение, вие може да не го приемете, но ние трябва да го знаем това.

В крайна сметка, има една подмяна на приоритетите във външната ни политика. Приоритетът, който споменах и който се налага вече в продължение на години в нашата държава, е: НАТО в името на всичко. Според нас единственото, което може да бъде приоритет във външната ни политика, е преди всичко добросъседските отношения на Балканите със страните, с които ние имаме обща граница преди всичко. Вторият приоритет вече може да бъде НАТО, но като оръдие - като оръдие за постигане на първата цел. При нас всичко е обърнато надолу с главата.

В крайна сметка нека, и аз към това ви призовавам, може даже да гласувате тази декларация. Ние лично, поне Зелената партия, няма да я гласуваме не за друго, а защото тя е двусмислена. Тя е двусмислена и ако питате мен, най-разумният начин би бил да се обединят двете декларации, които имат допирни точки. Но очевидно по чисто политически прения, които ние имаме навика да правим, без да мислим даже за нашата национална сигурност, няма да се стигне до това.

Така че ние не можем да подкрепим декларация, в която има двусмисленост по отношение на една съседна държава.

В крайна сметка, това, което е в наш интерес - и ние ви призоваваме, ако не сега, то по-късно да стигнем до него - е, че ние не трябва да допускаме никаква пряка, косвена или каквато и да е друга намеса и участие в намеса по отношение на суверенна държава, граничеща с нас.

Второто, което би трябвало да бъде наша цел, е да потърсим всякакви начини за подобряване на отношенията с Югославия, даже неформални. Именно затова в Зелената партия работим, за да отидат депутати отново до Белград, даже докато вървят тези военни действия. Защото тогава ще бъде оценен този жест, независимо че той е направен от опозицията или от някой друг.

Аз пак повтарям: ние трябва като нация да търсим даже противоположностите, ползата от тях, когато се касае до интересите на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)

Благодаря на господин Каракачанов.

Има думата за реплика господин Стефан Савов.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Времето тече неуморимо, но след като чух, че има една партия в България - Зелената партия, която е за разпускане на НАТО (смях от мнозинството),докато всички ние се надяваме ... (Неясна реплика от място на господин Александър Каракачанов.)

Моля? (Смях в блока на мнозинството.) Вие, Зелената партия, сте за разпускане на НАТО, както разбрах. То е записано. Но аз мога да Ви кажа едно: има една голяма надежда за България - това е, че Зелената партия ще узрее. (Силен смях и ръкопляскания от мнозинството.)

Благодаря на господин Савов.

За дуплика има думата господин Александър Каракачанов.

Господин Савов, аз се радвам, че Вие се опитвате да го избиете на хумор, защото щеше да бъде по-тъжно, ако продължавахме тази линия, която беше в началото на заседанието - да поставяме етнически проблеми, да разискваме какъв бил режимът на съседната ни държава - и всичко това от трибуната на Народното събрание. Така че приветствам това, че Вие се опитвате да търсите хумора в цялата история, макар че е много тъжно. Но чуйте едни мои думи, може да Ви прозвучат също смешно. Така навремето се смееха на Соломон Паси, който предложи да влизаме в НАТО. И той беше от Зелената партия, ако си спомняте, и то дълго време беше. Напусна я не защото беше предложил това нещо, а по други причини. Така че тогава се смееха комунистите, тогавашните комунисти. Хайде, "БСП" се наричаха, няма значение. Сега се смеете Вие.

Аз ви казвам следното: това, което става в Косово, е една огромна клопка за НАТО. И аз се надявам, че може би това ще бъде началото на края на НАТО, защото провалът в Косово, който между другото може да струва много кръв и на България, се надявам, че ще промени начина на мислене на една имперска структура, която, дълги години прислужваше на друга имперска структура, която слава Богу, се разпадна. Но имперското мислене на тая структура е останало и ако вие това не го разбирате, много страшно за България. Време е Вие да узреете, господин Савов! (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)

Благодаря на господин Каракачанов.

Има думата господин Димитър Стефанов.

Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги!

Снощи въоръжени сили на НАТО нанесоха масиран удар върху военни, инфраструктурни и стопански обекти в Съюзна република Югославия.

Днес вече по банките в тази зала има извънредното издание на някои вестници, където има с големи, мрачни букви думата "Война!". Стигнахме дотам!

От тази трибуна се запита колко да се чака в името на мира, не е дори лошият мир по-добър от войната. Наистина това, което стана снощи - а ние по това време още се питахме дали всъщност наистина ще се стигне дотам, дали Милошевич в края на краищата няма да отстъпи. Просветени хора, опитни в политиката, изказаха противоположни мнения, вероятно в зависимост от нагласата си, от темперамента, но от снощи най-мрачните очаквания са един неумолим факт. Чухме, че днес ударите продължават.

Мир ли беше нарушен обаче в Югославия снощи? В тази страна от 10 години почти се води война и единият воюващ е като че ли все един и същ - срещу този, срещу онзи, на етническа, на верска, на национална основа. Но онази война започва не така предизвестено, не с такова привлечено внимание на медиите, на международната общност. Тук-там отива войскова част или полицейско съединение, изваждат няколко души, пък след известно време се чува, че май няколко от тях били разстреляни, пък там пуши къща, пък пожар...

Наистина, войната която започна снощи е драматична, явна. Униформени военни от двете страни воюват един срещу друг.

Но, колеги, нека не се заблуждаваме - в авторитарните страни, а такива на Балканите имаше много, включително и тази, често режимът воюва срещу отделни групи от собствения си народ. На това бяхме свидетели в Югославия и през последните десет години.

Аз съм дълбоко убеден и нашата Парламентарна група, че това, което започна вчера в Югославия, е войната, която ще сложи край на войната в Югославия! (Неодобрителни реплики от ляво.)Защото Югославия сама не успя да направи това. Цялата световна общност със своите миролюбиви усилия не успя да направи това.

Любим лозунг беше в нашето детство: "Мирът ще победи войната!", но ето, че мирът не успя да победи чрез мирните си цели, но мирът - силният мир, добрият мир, трябва да бъде въоръжен. Този мир действа от вчера в Югославия!

Правят се интересни паралели. Вярвам, че е от загриженост. В България имало етнически, верски групи, сходни с тези в Съюзна република Югославия. Не било ли твърде опасно в България да стават подобни неща, да тръгнат подобни процеси.

Къде избухнаха конфликти на Балканите на верска или на етническа база? В авторитарните общества. Това стана и в България преди 15-тина години, не зная точно колко, във втората половина на 80-те години, но в една страна, каквато днес е България, в която по демократичен, балансиран път са гарантирани достойнството, правата на отделните верски, етнически, културни групи, подобно нещо е невъзможно. Нека не си създаваме изкуствени плашила - в България това е невъзможно! Световната общественост знае това и България с основание се гордее, че е алтернативният модел на балканско развитие. Да, има аналог в нашата структура етническа, верска и културна, но ние сме доказателствата, че в този състав може да се живее цивилизовано и в мир.

Убедено подканям всички да се присъединят към тази декларация. Аз лично се гордея, че под нея стоят подписите на представители на четири от парламентарните групи, представени в този парламент и се надявам, че представителите на онази група, чийто подпис не фигурира тук, ще намерят достатъчно основание да подкрепят значителна част от точките в н