Особености на падежните и членуваните форми на имената в текстовете от сборника "Веда Словена"

В текстовете на песните твърде често се среща завършек -а при имената от м. р. - лица и не-лица. Същността на това явление е важно да се определи поради факта, че то се приближава по употреба до три различни случая:

1. Употреба на окончания -а като родително-винително окончание на имената от м. р. Тази форма е чужда на СБКЕ, но се среща в текстовете от епохата на Възраждането и в народната реч. Наличието на обща агломеративна падежна форма при имената от м. р. ед. ч. с окончание -а е най-широко запазената следа от падежната система в диалектите (вж. Стойков, Ст. Българска диалектология. С., 1993, с. 228). Срв. случаи като: кажи на брата си, дай на зетя си, повикай Пенча, на бай Ивана син, на дяда Кръстя систра. Тези форми са особено чести в езика на народнитe песни (Стойкова, Ст. Езикови архаизми в юнашките народни песни. В: - Изв. на Института за български език, кн. VIII, 1962,263-269.) Според Ст. Стойкова морфологичните архаизми - родително-винителна и дателна падежни форми се употребяват във фолклора съвършено несъзнателно. За тяхното задържане имат значение т.н. "...общи места (loci communes), които представляват готови формули, употребявани механично от певците и пренасяни от песен в песен." (вж. цит.- съч. с. 269) Тези падежни форми са загубили своято функция, така както и лексикалните архаизми са загубили смисловото си съдържание. От тези думи следва извода, че множеството подобни форми в текстовете на "Веда Словена" говори за присъствието на един определен елемент на автентичност в тях. Към това може да се прибави и обстоятелството, че подобни падежни форми в езика на писмата на събирача Ив. Гологанов са далеч по-ограничени. При това там присъствието на паджни остатъци се свързва с наличието на родително-винителни форми преди всичко при личните имена, която от своя страна е свързана с друг тип loci communes - обръщенията в текстовете на писма, възприети от автора по подражание на епистоларните образци, които е познавал.

2. Употреба на кратък определителен член -а. Макар че съществува синтактично правило за разграничаването на употребата на пълен и кратък определителен член в СБКЕ, всеизвестно е, че писмената норма се нарушава системно дори и в езика на добре образованата част от обществото. Известно е също така, че за разлика от книжовния език в българските диалекти не съществува разлика между пълен и непълен член при имената от мъжки род. В отделните диалектни системи съществува или член -ът (с различна звукова стойност на еровия вокал) или член -ъ (с различен рефлекс на еровата гласна). Смята се, че т. н. кратък член е възникнал след изпадането на съгласната -т (вж. Ст. Стойков, цит. съч., с. 231) Изпадането на съглсна -т в краесловие обаче не е много широко застъпено като фонетично явление в диалектите. Така възниква въпроса за възможността за преплитане на граматичните значения 'определеност' - посредством кратък член и 'маркиране на косвен падеж' - чрез употреба на окончание за агломератевен падеж -а.

3. Смесване на имената от м. и ж. род - характерно за народните говори. Това явление засяга противоречието между семантичното и формално начало при определянето на рода. По тази причина имена, завършващи на гласна -а, се схващат в диалектите като съществителни от ж. р.: една слуга, владиката душла, а имена, завършващи на гласна -о - от ср. р.: мойто дядо, нашто чичо. Променливи по своята родова характеристика са и съществителните от ж. р., завършващи на съгласна, като вар, кал, кръв и т. н. На тази основа в диалектите настъпват и редица по-нататъшни смесвания в граматичната категория род. (вж. Стойков, цит. съч. с. 226-227).

Изследването на т. 1 и т. 2 от проблема би могло да хвърли светлина върху възникването на определителния член в българския език - особеност, която е чужда на другите славянски езици и не се среща в старобалгарски.

При проведеното наблюдение върху употребата на завършека -а в текстовете от "Веда Словена" се установява следното:

1. 1. Завършек -а се среща при същ. нар., означаващи лица, същ. соб. имена или прилагателни-определения към тях, които са преки допълнения в изречението:

...утре<ta>Н</ta>рану : рано<ta>нареч.</ta>тъкмеш : тъкмеж<ta>същ.отгл.м.р.ед.</ta>да<ta>А</ta>са<ta>Мзлвк</ta>тъкмиш<ta>Гнддс2е</ta>, да<ta>А</ta>дучакаш : дочакам<ta>гл.2л.ед.ч.сег.вр.</ta>млада<ta>Пжен</ta></LC><I>краля<ta>Сн-ен</ta></I><RC>Читайска<ta>Си-ен</ta>.

Той<ta>Мли3ем</ta>си<ta>Мзлдк</ta>е<ta>Гнндс3е</ta>ойскя : войска<ta>същ.нар.ж.р.ед.</ta>путръгнал …

Съществителното пряко допълнение се съгласува с прилагателно от ж.р. Същевременно от следващото изречение се вижда, че съчетанието краля Читайска се замества с лич. мест. от м. р. - той, което показва, че същ. крал//краля, запазва характеристиката м. р. в някои срлучаи.

...да дучакаш млада краля Читайска . Той си е ойскя путръгнал...;

В стиха: ...да си найдеш Крали Марка... определението - първа част от личното име не съдържа показател за ж. р., което показва, че тук става въпрос за окончание -а за агломеративен падеж, а не за смесване по род.

Срв. сходно в стиха: ...от Бог нашла Камяна дявойка , що си приучи Дунавска краля...; ...лю как ще чуеш млада тиляла...; ...фаф лева хи рока златна чеше, служба служи Сива Бога; Аку идете вие краля на тована поля , лесну вие ке хми надвиете - 'Ако вие отидете крал на това поле, лесно ще им надвиете'.

Ок -е от -а при същ. преки допълнения възниква след извършване на преглас в позиция след стара мека съгласна:

...че си има млада зете гюзеллие : гюзеллия<ta>прил.неизм.</ta>;

1. 2. Завършек -а се среща и при съществителните непреки допълнения:

...да си надвиет на Дунавска краля...;

...да си дженк устори сас Читайскакраля...;

... да са с Читайска царя бия...;

Тази употреба се доближава до употребата на крътък член в СБКЕ:

...на краля си са поклон поклониха...;

...на краля си ютговори...;

...да си чини измет дур на Бога...;

По-различно е положението, когато непреките допълнения с окончание -а имат определения - напр. същ. соб. Срв:

Палит си е на Игна Бога... Срв. в СБКЕ: ...на Бог(а) Игна.

Различна от употребата на кратък член в СБКЕ е употребата на окончанието -а в следните типове случаи:

...от Бога здраве , ут меня пясна...; срв. СБКЕ: От Бог(а) здраве от мене песен;

Та се мольба дур на Бога моли...;

как си Бога служба служиш... - с непряко дателно допълнение, срв. в СБКЕ: Как(то) си служиш служба на Бога.

1. 3. Употребата на съществителни със завършек -а като преки или непреки допълнения в текстовете на песните понякога се среща непосредствено до употребата на същите форми като подлог. :

...на Дунавска царя да надвият… >Непосредствено в следващото изречение съчетанието Дунавска царя е употребено като подложно:

Дунавска царя как си виде толку ойскя...

1. 4. В текстовете на песните макар и много рядко се среща и окончание -у при имената на лица от м. р., употребени в ролята на дателно допълнение, но без предлог:

...курбан Громну Богу да заколеме ...;

...та си курбан закла Громну Богу... :

2. Завършек -а се среща при същ. нар., означаващи лица, същ. соб. или прилагателни-определения към тях, употребени като в подлог в изречението:

2. 1. Краля<ta>Сн-ен</ta></I><RC>си<ta>Мзлдк</ta>вяли : веля<ta>Гнндс3е</ta>ютговори …В този случай съществителното име крал е употребено като подлог без към него да има определения. Формално то е близо до същ. от м. р. члeнувано с кратък чл. -а, но употребено в ролята на подлог, практика, която е близка до книжовната, макар че не се допуска от правописа:

* Краля(т) си вели отговори... - съответно в песента: Краля си вяли ютговори...; срв. също: ...фтегна Бога златна рока, та си зева златна чеше...и др.

2. 2. Съществителните със завършек -а, употребени като подлог, често се срещат и с определение, което дава по-добри възможности да се изследва тяхната същност. Срв. случаи като:

Тоя<ta>Мпее2пжн</ta>мольба : молба<ta>същ.нар.ж.р.ед.</ta>, кралю<ta>Снмез</ta>, Вишну : вишен<ta>Симен</ta>Бога<ta>Снмек</ta>си<ta>Мзлдк</ta>услуше : ослушам<ta>Гснда3е</ta>...

Съществителното Бога изпълнява роля на подлог. То се свързва с лично име Вишну, което не съдържа показатели за ж.р. В СБКЕ в този случай би могло да се говори за същ. членувано с кратък член -а в ролята на подлог, но тогава по-естествено е да се очаква друг словоред. В системата на СБКЕ са възможни следните случаи:

* Бога (правописно Богът) Вишно си ослуша... (Като се има превид широката практика за смесване на употребата на пълен и кратък член).

* Бог Вишно си ослуша... - нечленувано, защото е определено от същ. соб.

* Вишно Бог си ослуша... - нечленувано, защото е определено от същ. соб.

За разлика от това в песента откриваме: Вишну Бога си услуше...; Дур се Вишню бога за негу досети...; Ду тебе на прати Вишню Бога...; шо ти прати Вишню Бога... и др. под.

Определенията-прилагателни към съществителното с окончание -а не съдържат показатели за ж. р. в ограничен брой случаи. Срв.:

Огнени Бога огань да си всякне ... За разлика от това: Громна Бога гром да си пусне...

2. 2. 2. Съществителното име получава завършек -а, вм. съответното окончание за звателен падеж, понякога и когато е употребено като обръщение:

Ой ти , Талатине , млада краля ! вм. *Ой ти, Талатине, млади кралю!

Срещат се и случаи, при които същ. получава окончание за м.р. зват. пад., но се съгласува с прилагателно с окончание -а:

Ой ти кралю, Дунавска кралю... вм. *Ой ти, кралю, Дунавски кралю... Тук звателна ф-ма за м. р. с ок. -ю, но прил. има окончание за ж. р. Срв. също:

2. 3. 1. Съгласуване на имената със завършек -а, употребени като подлог, с прилагателни от ж. р. се наблюдава в следните случаи:

... през<ta>Р</ta>тоя : твой<ta>Мпее2пжн</ta>земя<ta>Снжен</ta>Читайска : читайски<ta>Пжен</ta></LC><I>краля<ta>Сн-ен</ta></I><RC>да<ta>А</ta>помине<ta>Гсндс3е<:

Тук подлогът краля, се съгласува с прил. от ж. р.:

Читайска краля да помине... В СБКЕ съ възможни следните случаи:

*Читайския(т) крал да помине…;

*Краля(т ) Читайски да помине... (с инверсия, допустима преди всичко в поетичния стил). Срв. сходно:

...че е навървил Читайска краля през тоя земя...;

Читайска краля си стои на край бял Дунав...;

Та си земя загуби Дунавска краля...;

...со ойскя си е излил (излязъл) и Читайска царя...;

...сама Бога да си слезе сама Бога на йогнище ...;

... да му даде бележита мнука (внук/внука)...;

Силна царе как ми чуе, йоще му са ни верува... От този пример личи, че съчетанието е заместено с кр. ф-ма на мест. за м. р. и следователно смесване по род тук не е настъпило.

2. 3. 2. Сходно е положението и в случаите, когато определението на подлога е местоимение:

Я що бяше тяхна краля, хми зборува... Срв. в СБКЕ:

* Техния(т) крал им сборува...

* Краля(т) техен (им) сборува... (с инверсия малко вероятна и в поетичния стил)

2. 3. 3. Определението на подлога би могло да бъде и числително редно:

...я що бяше първа краля, в ръки си обзе сребрена ножа.

2. 3. 4. Когато подлогът със завършек -а (след стара мека съгласна -я или -е в резултат на преглас) се среща в съчетание с лично име, то често съдържа показател -а, без да може да се определи точно родът му:

Сада краля нема де да седи...;

Чудил су е Сада краля що да прави...;

Сада краля вяли ютговори...;

Как искара Сада краля ду негуви люти сряли...;

Талатина краля иска шедба да се шета...;

Та ми фоди Талатина крале пу сичката земе ...;

Талатина крале на госте та кани...;

Ела Ринда крале си е стару устарелу...;

и подава златна чеше да си пие Сива Бога...;

Сива Бога дума си продума...;

Същият граматичен и фонетичен облик има съчетанието и употребено като непряко допълнение:

...да си боде керка дур на Ринда крале...;

3. От разглеждането на подобни примери в по-широк контекст се вижда, че съчетанията, съгласувани поради наличието на завършек -а или неговия фонетичен вариант -я//-е с прилагателни за женски род, не се третират като имена от женски род.

3. 1. Те се заменят, когато са в ролята на подлог от лично местоимение той:

...как си грееш долу на земета , не ли виде нейде Юдинска млада крале ? Той ша боде първе либе на тоета керка...

Срв. също: Юдинска крале си е младу гюзеллийче..., където съчетанието се съгласува с определение в среден род - умалително, но не и от ж.р.

3. 2. Когато тези съчетания са преки или косвени допълнения в изречението те се заменят от формите за винителен или дателен пад. на лич. мест. от м. р.:

4. 1. Завършек -а се среща в езика на песните и при съществителни не-лица:

...я що бяше първа краля , в ръки си обзе сребрена ножа.

От примера се вижда, че съществителното - пряко допълнетие се съгласува с прилагателно с окончание за ж. р. Срв. също:

Земи си бела книга и капка мурекепа ( муракеб - 'мастило');

...та си обзе ду негува длега камшика...

След меки съгласни завършекът има фонетичен вариант -е//-я:

Бог си бендисал негува курбане;

Малки моми долу на полету, сека мома царна пуйка, сека мома чиста кулака - със завършек -а употребен в съчетания - преки допълнения при елизия на глагол със значение 'носи'.

На ум си са науми да си копне бърза коня , да гу копне високи дуваре да прихрипне ... От стиховете се вижда, че съчетанието бърза коня се замества в следващото изречение от кр. ф-ма на мест. за м. р. От употребата като допълнение съчетанието се обобщава и в положение на подлог:

4. 2. Окончание -а се среща и при съществителни не-лица, употребени като непреки допълнения или обстоятествени пояснения:

...коса му е вече побелела као бела снега...;

4. 3. В следния пример с ок. -а са маркирани лица и нелица:

Краль си е искарал ду млада теляла, да си личи низ стара града...

5. Смесване на родовете се открива при съществителни на съгласна:

...дека седи йогань гори, йоган гори ду небету, силна йогане силен пламене ... От примера се вижда, че съществителното огън получава и окончание е<а, при което се улеснява осмислянето му като име от ж.р. Срв. и ...да си вали (пали) сейна йогань ;...фаф руки му люта сабе, люта сабе люта грома...

6. Падежни остатъци в езика на писмата.

В езика на писмата на Ив. Гологанов също се срещат падежни остатъци, но те са от по-различно естество. На първо място ясно личи, че те се свързват не толкова с практиката на народната реч, колкото с черковнославянската книжовна традиция. Макар че понякога двете тенденции - книжовната и народната - се преплитат, все пак елементите им ясно се разграничават.

6. 1. 1. Употребата на падежи се среща на първо място във формулировката, която посочва адресата на писмата. Срв. напр.:

За<ta>Р</ta></LC><I>господина<ta>Снмек</ta></I><RC>Стефана<ta>Симек</ta>Салганджиев :

За господина Стефана Салганджиев... Срв. в СБКЕ: За господин Стефан Салганджиев - В посочения пример в СБКЕ не е допустима употребата на определителен член, тъй като съществителното е определено от лично име. Срв. също: ...до господин Стефана, редактора на вилаетската газета ... В този случаи във форма за общ падеж е поставено личното име, както и съществителното, което е употребено като приложение и при което границата между формата за общ падеж и членувана форма се губи.

Срв. в СБКЕ До (господин) редактора...

В други случаи в текстовете на писмата формата от м. р. със завършек -а би могла да съответства на форма с кр. чл.:

Во истина от бога е било..., но в СБКЕ по естествено: Наистина от бог е било...;

Приключено писмо пратите на брата ми...>>на брата ми..., но в СБКЕ без определителен член, тъй като е определено от местоименна форма.

След меки съгласни завършек -а се преглася в е :

...с действието на игумена Теодосие ...;

СБКЕ: с действиено на игумен(а) Теодосий...

Посочената у Гологанов конструкция се среща нееднократно в различни варианти:

Характерно за езика на писмата е окончанието -а//-я на названията на месеците: мая, марта, априлия и т. н., чиято форма наподобява състоянието в руски език, където то се определя като падеж, а не като членувана форма:

Крушево , 17 мая...; Крушево, 10 иануария... и мн. др.

В текста на коментарите към песните също се срещат родително-винителни форми: Врида: дъщеря на Юдна краля...; Летница : било направено в гората , в която колели курбанете само на Летна Бога...

6. 1. 2. В езика на писмата се среща родително-винителна форма при собствените имена и прилагателните:

Не знам по коя причина редактора на Македония не публикувал оная статия за Меленичкаго во вестникът...;

Драгоценното мне писмо, чрез некого влаха от Лелята, исправно зедох... Срв. СБКЕ Драгоценното за мене писмо чрез някакъв влах от Л(яхово) изправно взех...6. 2. В текстовете на писмата се откриват и случаи, в които се среща завършек -а на съществителното от м. р., употребено в ролята на подлог:

Не знам по коя причина редактора на Македония не е публикувал оная статия...;

Както в езика на песните и в езика на писмата след мека съгласна завършекът -а има фонетичен вариант -е:...и крале се уплашил...;Като употреба на подлог с кратък член -а може да се приеме и случая, който е характерен за завършека на писмата:

...остайо со крайна любов. Вашу брата Й . Гологанов –

Срв. СБКЕ: Ваш брат: И. Гологанов//Вашия(т) брат И. Гологанов.

Близка до употребата в СБКЕ е окончанието -а в случая: ...нито за некоя нужда дома ми да дохождат..., но тук се губи границата между кратък определител член и окончание а- за общ падеж. Срв. СБКЕ: у дома ми да дохождат...; В текст на песен от сборника: ...във сарае у дома си... (както в СБКЕ).6. 3. Същевременно, в езика на писмата се среща употребата на пълен член във варианти -ът//-ат, но без да се следва синтактичното правило, действащо в СБКЕ:

Не знам по коя причина редактора на Македония не е публикувал оная статия за Меленичкаго во вестникът...>>

во вестникът ... вм. във вестника... според СБКЕ;Во истина от бога е било да се през нас откриет такива сокровища за народат >> за народат... вм. за народа... според СБКЕ; Срв. също:

...той не е от Баждово , нъ (но) е от чефликът Зивгилия, Мелничко.6. 4. В езика на авторския коментар към песните се среща смесване по род на имената, завършващи на съгласна, което показва, че езикът на Гологанов не е чужд на диалектните особености, характерни за Гоцеделчевско и Драмско.

Първа дене бил определен на Първа Юда... Срв. СБКЕ: Първият ден бил определен на Първа Юда...

7. В текстонете на писмата и по-рядко в текстовете на непсните се среща членна форма за м. р. -о:

...тия дни помина и помак от Лакавица и ми е терал баксишо ...;

...ша си хми искара дур джигеро ут куремо... (от текст на песен).

Интересен е примерът от текст на писмо, от който личи различие между определени с член -о форми и формата, означаваща притежание, след предлог на.:

...като са тури и баксишо и харджо на песнопееца... От този пример личи, че ако е налице фонетично различие, би могло да се търси семантично разграничение между определителния член и завършекът -а в български език, който в определени случаи се свързва по-скоро с остатъците от падежната система, отколкото с членната морфема.8. В езика на писмата разширените форми на прилагателните се схващат като определени и не се членуват:

...такова писмо ми изпадна на роките , кое носи неговий саморъчен подпис;

Во идощи пазар... и др.

Тази особеност не се среща в езика на песните, където се срещат само рядко разширени форми на прилагателните в закостенели форми, които са общи за целия български език от типа мили сину и др. под.

9. Изводи за употребата на падежни и членни форми в езика на песните и писмата.

От направения преглед на употребата на остатъци от падежни форми и на членувани форми в езика на песните и на писмата, свързани със сборника "Веда Словена" личи, че въпреки съществуването на редица общи елементи между тях има и определени различия. В езика на песните тези особености са свързани с традицията на фолклорната поезия, докато в езика на писмата те следват макар и колебливо черковнославянската традиция, разпространяваща се в българския писмен език от епохата на Възраждането.

Подробното изследване на формалните и семантични особености на членната морфема и на падежните остатъци в народните песни може да допринесе много за изследването на семантиката и историята на категорията определеност в българския език.

Лучия Антонова - Василева