Типове некнижовни словоформи в езика на писмата

В сравнение с езика на песните в езика на писмата се срещат следните типове некнижовни соловоформи:

1. Лексеми от семантичния кърг на обществено-административната и културната лексика:

-заемки от турски: хазал < ааза – ‘член на съвет’; арзухал – ‘писмена молба, заявление’; валие; давиета - давия; имини<емини - 'пазител на държавно съкровище'; кесатлук<кесатлък –‘беднотия’; мюхюрете <мюхюр – ‘печат’; мутесарифин<мютесарифин – ‘управител на окръг’; мухтарин – ‘селски старейшина’; фаиз<фаис – ‘лихва’; черчия<чаршия.

-заемки от гръцки: диория – ‘изплащане’; иеродякона<йеродякон; каданат – ‘същински’; нафура<нафора; хонтрокефал - ‘дебелоглав’.

-заемки от руски и черковнославянски: газета – ‘вестник’; деятелност – ‘дейност’; доблествено- ‘доблестно’; кратце – ‘кратко’; кроме - 'освен това'; поръчителното<поръчителен; превелика<превелик; спеша – ‘бързам’.

-заемки от сръбски: дакле - впрочем.

2. В езика на писмата се срещат и вероятно самоизковани от Ив. Гологанов облици: заимодавецът<заимодавец; краснописал<краснопиша; новце, новците – ‘новина’; отважност; песнец, песнопевци (и песнопеец).

3. Интерес представляват и някои диалектни думи, които не се срещат в езика на песните:

Некни - вчера; мутлак, максус - специално; због - заради; сакам; найщото – ‘защото, най-вече защото’.

4. Граматични облици, характерни за езика на писмата:

За езика на писмата са характерни редица граматични форми, вероятно заимстване от черковнославянсаката традиция.

4. 1. Това са родително-винителните форми при имената от м.р.: Мелничкаго; Качановскаго<Качановски и др. По-рядко такива форми се срещат и при прилагателните: миналаго и др.

4. 2. Наличие на падежни окончания при названията на месеците: декебрия//декеврия//декембрия//декемврия<декември; мая<май;марта<март; ноебрия//ноембрия//ноемврия <ноември; фебруария<февруари; януария<януари. Названията на месеците се срещат и в разширени форми, както прилагателните: декембрий; ноембрий//ноемврий и др.

4. 3. Наличие на разширена ф-ма на прилагателните: благородний; бродский<Бродски; българский<български; войнический<войнически; единий<един; единствений<единствен. Същата особеност се проявява и в причастните ф-ми: минали<минал; покойний<покоен; самий<сам и др. Срв.: Дражайший ми, После писмото , което Ви изпратих около началото на февруарий , син ми изпрати едно Ваше писмо ...;

4. 4. Зват пад. при обръщенията, за разлика от СБКЕ, където именно се употребяват старите разширени форми на прилагателните: Милне<милен, вм. мили; Драге<драг, вм. драги .

4. 5. Като възприети под влияние на черковнославянската традиция, присъстваща в писмеността от тази епоха, може да се обяснят някои форми на местоименията: мне; истиот<исти - 'същия, същи' и др.

4. 6. Характерна особеност за езика на песните е липсата на относителни местоимения и тяхната замяна с въпрост. мест., включително и в служба на съюзи при въвеждане на подчинение определителни или подчинени обстоятелствени изречения:

Срв.: кой си има бела китка,/ бела китка и сас злату ,/ баксиш дава на жива Юда...;

Как ми чу Талатине крале ,/ мощне му се сорце наранилу...;

За разлика от песните в езика на писмата се срещат твърде често относителни местоимения. Може да се каже, че те се характерни за писмената реч на Ив. Гологанов, тъй като се срещат твърде често и в текста на авторските коментари към текстовете. Случаите, в които в авторската писмена реч се срещат въпрос. мест. вм. отност. има, но те са доста ограничени. Срв.:

Снигна : бил Бог, който пращал на земята снегът...;

Звеза: мястото, кадето седет звездите...;

Златица: прочуена гора, кадето седели Боговето...;

Дрейница: гора от дъбе и кадето : където седели моми...;

Укита: съд, кадето стояли цветето...;

В текстовете на писмата и в коментарите към песните се среща употреба на ф-ма за род.-вин.пад. при относителното местоимение:

Има: бил цар на нашите дедове, за когото вярували... ;

... дедо Констандин Вълчанов Паров от когото Божин Исидоров от с Елешница бе добивал... ;

От с . Радово са зная с дедо Велчо, от когото съм добивал оная песен за този юнак...;

…защото едно време вярували че при Бога в сарае му седели...;

...може и найщото е фанатик ...;

Ясно пиле : значи свято, защото го колели курбан на Бога...;

4. 7. Синтетични превъзходни степени при прилагателните имена: искренейше, искренейший<искрен. В текстовете на песните се среща само една подобна форма: ветише от вета < вехта.

4. 8. Отглаголни съществителни на ние - изцяло чужди на езика на песните: давание - даване; задоволение<задоволя; запиранието<запирането; издирание<издирване; молитствования (мн.)<молитствование; немание<нямане; подържение<подържане; свършението<свършване; содержанието<съдържание; целования (мн.ч.)<целуване.

4. 9. Причастни форми: идощи - идващ, идващия; наступащата -настъпващ; подобающите - подобающ; научивши - научивши; породивша<породивши; четимо<четим; желаемите<желаем.

5. В езика на писмата се срещат и някои специфични диалектни форми, които са чужди на текстовете на песните.

5. 1. Характерни за писмата са деепричастия, завършващи на –еки, които не се срещат в езика на песните: надееки - надявайки; поздравляеки – поздравявайки.

5. 2. Затвърдяване на глаголните основи, характерно за говорите в драмско при определена група глаголи от типа: писам//писе<пиша, наред с писвам//пишувам.

5. 3. Глаголни форми с ок. -о за 1 л. ед. ч. и -мо за 1 л. мн. ч. сег. вр. - вероятно под сръбско влияние. Срв.:

Поздравляеки Ве сърдечне, остайо со крайна любов. Ваш искрени приятел Йован Гологанов;...остайо со крайна любов. Ваш Йован Гологанов ; ...остайо со почитание и признателност... ; желаемо<желая и т. н.

5. 3. Наличие на глагол бида<гл.1л.ед.ч.сег.вр.бъда/съм; бийде<гл.3л.ед.ч.сег.вр.бъда/съм.

5. 4. Интересна особеност на езика на исмата е тенденцията за замяна на формите на простите минали времена с форми за минало неопределено време. Срв. напр.: тие са знали още песни , но са останали за друг път ... вм. * те знаеха още песни...; ...затова сум сакал да върна от църнио и вместо него да ми пратите цървен ... вм. * затова саках...; Сакам сам особено да Ви писа, но понеже не сам разположен , пак ми е треската фанала, затова не сум можел да Ви писа..., вм. не можах да ви пиша; По причина , що не сум могал да найда человек за в Серес миналио пазар, некни не сум Ви отговорил, вм. *нe Ви отговорих...; Тие дни сам намерил един помак , който е знал песна за Борил крале, вм. знаеше; ... но понеже сигурен человек не сум намерил сега, во понеделник ща Ви ги прате с мое шюре..., вм. не намерих.

6. Фонетични облици, възникнали вероятно под влияние на черковнославянската писмена традиция:

Изясняване на наследниците на стб. голям и малък ер: волци, вручил, воскресе; собиране<събиране; сокровища<съкровище; сообщават<съобщавам; сообща<съобщя; составе<съставя; сочинение<съчинение; вопроса; грекоманите-гръкоманин; дерзнал<дръзна; дерзост<дързост; поменут-поменат; поздравлявам-поздравявам; являвам<явявам. В песните се среща еднократно Зимледел - име на пролетно божество;

&n&nb?sp;

7. Същевременно езика на писмата показва редица общи сособености с езика на песните.

7. 1. Общи за езика на песните и писмата фонетични явления:

Застъпник на стб. ят като е: слеп<сляп; некое; некого ;неколко и др.

Застъпник на стб. ят след съгласна ц като а: цалунал-целуна и др.

Единични случаи със застъпник а на мястото на стб. голяма носовка: маче - мъча.

Изписване на -а на мястото на -ъ в наставки и в групи -ър, -ъл: четвъртак<четвъртък; димитар<Димитър

Застъпник -ъ на стб. малък ер в наставки: горън; мирън<мирен и др.

Преглас а - е след меки съгласни и й: ханджие<ханджия; ходже<ходжа; едехме<ям/яда; желите, желувал<жалувам.

Преглас о - е : джебо<джоб.

Група цър- вм. стб. чер-: цървен<червен.

Преход дж - ж: гайтанжиите<гайтанджия; желятина<джелатин и др.

Вмятане на й: йогън.

Вмятане на звук х: хизмикярка<измекярка (както и редукция на гласна -е); хадета<адет; изпадане на съгласна х: аджи<хаджи.

Изпадане на съгласна в: дърото<дърво; затора<затворя.

Промени в групи съгласни: мнуче<внуче; фъркало<хвъркам и др.

Обеззвучаване на съгласните: жешко<жежък.

Редукция на гласни: дудял<додее; дузон<Дозон; дукачува<докачвам; думилевам<домилявам.

Чл.ф.ма м.р.ед. ч. -о: гайтано; дюкяно-дюкян; единио<един (наред с единът); кервано-керван; крайо<край; харджо<харч;хесапо<хесап. Специално трябва да се отбележи, че тази особеност се среща само спорадично в езика на песните.

Мн.ч.ок. -е: душманете<душман-ин; жителе<жител; папуце<папуци.

Ок -е и съответно -ет за 1 л. ед. и 3 л. мн. ч. сег. вр.: добаве<добавя; дире<диря; пейе<пея; давет<давя; дирет-диря;изгонет-изгоня.

Ок -ме за 1 л.мн.ч.сег.вр.: делиме<деля; можеме<мога и др.

В заключение може да се каже, че макар, че между езика на песните и езика на писмата има редица общи елементи, между тях може да се отбележат и някои диференциални черти. Някои от тях са напълно последователно проведени – напр. липса на отглаголни същ. на –ние , на разширени форми на прилагателните на -ий, на относит. мест. в текстовете на песните. Тяхното отсъствие може да се свърже с традицията на фолклорния стих, но това би представлявало свидетелство за идентичността на песните от сборника “Веда Словена” с българския фолклор. Следователно съществуват езикови подадки, че текстовете на песните от сборника са ако не автентични, то поне идентични с фолклорната поезия. Трудността да се докаже категорично автентичността им на езиково равнище произлиза от факта, че техният записвач или съчинител е носител на диалект от същия регион, от който произлизат и самите песни. Дори ако всички песни са записани, то при отсъствието на специална професионална подготовка диалектът на техния записвач несъмнено ще се отрази върху всички тях, така както той се отразява и в езика на писмата, въпреки усилията да се следват съвременните книжовни образци. Но и самият факт, че езикът на Ив. Гологанов следва плътно традициите на фолклорната поезия, красноречиво показва, че той е познавал редица нейни образци, които именно са послужили за основа за изпратените от него песни на Ст. Веркович.

Лучия Антонова - Василева