Особености на словореда и синтаксиса на тестовете на песните и писмата, свързани със сборника "Веда Словена"

1. В езика на песните се срещат редица особености, свързани с традициите на народната поезия. Те естествено са чужди на езика на писмата.

1. 1. На първо място тук трябва да се изтъкне натрупването на кратки местоименни форми - най-често кратки винителни или кратки дателни възвратни, но също така и кратки дателни лични, коти изпълняват функцията на частици:

Та си ми се сфоди сонце сус млада булька...;

1. 2. Както личи от посочените примери, обикновено кратката ф-ма на възвр. дат. мест. предхожда кр.ф-ма на възвр. лич. мест., но са възможни и други случаи.

...та са си удави млада зелена...;

В изолирани случаи възвр.мест. се поставя след след глагола при образуването на възвратна форма:

Старийтъ селенин, Палит назоваем, припасувал са с едно чисто платно, и турел дървата на оганьтъ - в авторски коментар към песните.

2. Като характерна особеност на езика на фолклора би могло да се отбележи тенденцията за поставянето на глагола в крайно положение в изречението или синтактичната цялост. Във връзка с тази тенденция се развиват редица особености, свързани със словореда на главните и второстепенни части на изречението и особено на клитиките - картиките местоименни форми.

2. 1. Словоред на кратките местоименни форми:

2. 1. 1. Кратката ф-ма на възвр. дат. или лич. мест. се поставя пред глагола съм в изречения със съставно именно сказуемо:

2. 1. 1. 1. си + съм:

...жив да си сам за илинче... ;

2. 1. 1. 2. кр.лич.+съм:

...брат да ви сам сестри да ва имам...;

Такъв словоред се среща и в езика на писмата:

...затова ще да Ви сум вечно признателен.

2. 1. 2. Кратката вин. ф-ма на възвр. или лич. мест. се поставя на първо място и в изречения със сказуемо в мин. неопр. вр.:

2. 1. 2. 1. се+спом.гл.+прич.:

Тази собеност се среща и в езика на писмата:

2. 1. 2. 2. Кр. ф-ма на лич. мест. - допълнения се поставя пред спом. гл. в изречения със сказуемо в мин. неопред. вр.:

Нее, Талатине , га сме видели, тя си бива за тое първе либе.

Такъв словоред се среща редовно и в езика на писмата:

Не са отричам, приятелю, че ми сте спомогнали в здравието...;

2. 2. 1. Във връзка с тенденцията за поставяне на глагола в края на изречението или синтактичната цялост в песните често се среща инверсия на подлога. Подлогът се поставя например между възвр.лич.мест. и сказуемото:

...та ги моми закарали/ ф сарае ги уткарали...

...как са Юда пременила/ пременила наредила, /дрехи хи са позлатени...;

Срещат се обаче и случаи, при които подлогът е в края на синтактичната цялост: Как си пиеш жарна вода, /как та служи Жива Юда...

Все пак поставянето на глагола в края на изречението, дори и когато пред него се натрупват повече от едно допълнения или обст. пояснения, е твърде често в езика на песните, особено на тези от Гоцеделчевско:

... дека си ми Юда дойде, /дека парсне жарна вода, /сички са ф каща живи...;

2. 2. 2. Срещат се и редица примери, при които допълнението предхожда глагола, като той отново остава в крайно положение:

Как ми чует момите заплакали завикали, /утмал му дума приговарет...;

Жива Юда са засмела,/ та ги служба служи...;

Мольба си се Богу моли ... (с дат. пад. на доп.);

Той си през гулями порти флява...;

Инверсия на допълнението се среща и когато сказуемото е глаголна форма за сложно минало време:

та ща заборе сички мои мъки , що сам теглил/ кога сам земя шетал...;

Инверсия на допълнението, когато то е мест.ф-ма се среща и в езика на писмата: ...когато са от него научих , че паша е хазал (ааза) и, че ще дойде друг сърп ...; Писувам ви со много бъргане, понеже немам время , треската ма веке зафана.

&n&nb?sp;

2. 2. 3. Срещат се и примери, при които пред сказуемото се поставят обстоятелствени пояснения:

Назад, назад, пуста ламию ! Чи ша си та на сорцету осреле .;

Тази особеност се среща и в езика на писмата: ...защо такива предмети има много и са лесно добавюват...;

Во истина от бога е било да се през нас откриет такива сокровища за народат ни;

Инверсията понякога засяга не само обстоятелственото пояснения, и подлога и допълнението, но и определението към тях:

Дур се вече Вишню Бога за нега дусети...;

...колку си е кучие огнена, ут Юди си още пламень фърка...

Обст.поясн. се поставя м-ду спом.гл. и прич.ф-ма, когато сказуемото е в мин. неопр.:

Този тип словоред е доста чест, но от него се срещат и отклонения. Срв.:

Я пусни си, Боже, на Крали Марка ум разум... - където сказуемотто е в началото на изречението, а прякото допълнение - в края.

2. 2. 4. В текстовете на песните се предпочита крайно положение на сказуемото и след обръщения. Срв.:

Сам си, Боже, ни слезал, я си прати...;

... да са, Кали, веке ни бавиш. ;

Макар че примерите с поставяне на глагола в края се доста, в песните се срещат и други случаи, при които в края на изречението са поставя подлогът. Срв.:

си+гл.+опред.+подл.: Си пливнаха сички млади...

3. Място на отрицателната частица не:

3. 1. Мястото на отрицателната частица не в много случаи е както в книжовния език. Това важи преди всичко за текстовете на песните, чийто произход се свързва с района на Драмско и за писмата на Ив. Гологанов.

Положение на отрицателната частица не както в СБКЕ откриваме в следните случаи:

ела Юда каил не се чини свадба (да си прави);

Тулундуле у Златица : не са зная значението.- в авторски коментар към текста.

Да ни си ти флезох ф силна града,/ да ни си та поих жарна вода...;

От песните ви изпращам , понеже другите още ни са преписани… ;

че с българете ни ще могат да излезат на глава ...;

3. 2. В редица случаи частицата не заема различно положение в сравнение със СБКЕ. Такива словоредни особености се откриват предимно в езика на песните:

3. 2. 1. Отрицателна частица не пред въпросителна частица ли и поставяне на въпр. частица ли пред глагола:

3. 2. 2. Положение на отрицателната частица не непосредствено пред глагола, след други частици или кратки местоименни форми. Този словоред се среща сравнително по-често в текстовете от Драмско и в езика на писмата:

3. 2. 2. 1. При възвратни форми на глагола:

... лу кой иде назад се не враща...;

Срв. също в езика на писмата:

…да ги изгонет, понеже са еретици, защо който са не поведева на Патриаршиета той не е православен...;

3. 2. 2. 2. да+се+не+гл.:

аку не ? донесеме вода ут край земе , нийде нейде да се не свартиме - в песен от Драмско.

излез, царю, да са ни бавиш...;

3. 2. 2. 3. кр.лич.+се+не+гл.:

Силна царе как ми чуе, йоще му са ни верува :...

3. 2. 2. 4. си+кр.лич.+не+гл.:

3. 2. 2. 5. си + себе + не + гл.:

...та аку си себя не желиш, флези в градо мома да си тераш...;

3. 2. 2. 6. си+не+гл.:

3. 2. 2. 7. си+се+не+гл.:

3. 2. 2. 8. кр. лич.+не+гл.:

Но молим лю, както и да е да ма не оставите без гайтан ;

3. 2. 2. 9. кр.лич.+спом.гл.+не+прич.:

&n&nb?sp;

3. 2. 2. 10. доп.+се+не+прич.:

...йоще йогань са ни валил... ;

... А Жеравина , за да са сичко не запусти за спомен, изпел тае песна... – в текста на писмата.

3. 2. 2. 11. спом.гл. +доп. + не +прич.:

... чи си месец ни причекал...

3. 3. Изключение от тези примери представляват случаите, в които между частицата не и гл. се поставят кратки местоименни форми, като глагола заема крайно място в синтагмата:

3. 3. 1. не+кр.лич.+доп.+гл.:

3. 3. 2. не+кр.лич.+спом.гл.+прич.:

Срв. същото - гл. в края:

... дека Юда ни фодила,/ дека дарба е са ни дарили,/ на главата хи китка ни турили...;

3. 3. 3. не+кр.възвр. +спом.гл.+прич.:

Не са сте посвинили даже да кажете , че съм доста непризнателен към Вас . Тези примери са доста разпространени в езика на писмата.

4. Интересна особеност на езика на писмата е образуването на форма за мин. неопр. вр. от глагола нямам. Тя се образува от спом. гл .съм, поставен пред причастната форма нямал. Срв. съм нямал:

... но понеже сам немал време и него сам оставил за друг път...;

5. Относителни местоимения.

Относителните местоимения изпълняват синтактична функция на съюзи. в диалектите те често имат различни съответствия в сравнение с книжовния език.

5. 1. Въпросителни местоимения вм. относителни:

5. 1. 1. Употреба на въпросително местоименно наречие що вм. относително мест. който - характерна диалектна особеност при въвеждане на подчинени определителни изречения:

Китически краль си има една керка, една керка що я на дюня нема ...;

5. 1. 2. Употреба на други типове въпросителни местоимения:

5. 1. 3. Употреба въпр.мест. или въпр.мест.нареч. след частица лю, като при това се образува неопределителни местоимения и неопределителни местоименни наречия – особеност, характерна за рупските говори:

5. 1. 4. Употреба на въпросително местоимение дека вм. където:

5. 2. 1. Употреба на относителни местоимения в текстовете на писмата и на авторските коментари към текстовете:

5. 2. 2. Употреба на въпросит. мест. вм. относит. в писмата и в авторския коментар към песните:

(може) да е каде Пороя и когато са върне , ща замине през мене и тога лу как да е ща са пазариме ;

5. 2. 3. Успоредна употреба на въпросит. и относит. мест. в текстовете на писмата:

Употребата на отностителни и въпросителни местоимения в песните и в авторските текстове от Ив. Гологанов показва, че те се разграничават доста съществено. Тази особеност на синтаксиса, както и редица други синтактични и словоредни особености показват, че между езика на песните и езика на писмата съществуват специфични различия, които са предизвикани от идентичността на текстовете на песните с българската фолклорна поезия. Лучия Антонова-Василева