Същност и история на сборника “Веда Словена”.

снимка на корицата

    1. Сборникът "Веда Словена" е една българска книга от епохата на Възраждането с трудна съдба. Първите съобщения за нея, направени от съставителя ? сръбския историк Ст. Веркович през м. май 1867 г. на Първата всеруска етнографска изложба в Москва, са посрещнати възторжено. В тях сборникът се представя като изключителна находка - славянска старина, доказваща наличието на спомени от предхристиянски времена във фолклора на славяните от областта на Родопите. “Една част от тези паметници води началото си от преисторическо време, представяйки ни една непозната досега световна образованост, за която няма следи по старите летописи и у историческите писатели и чието начало се губи в мрака на вековете. Според съдържанието на тези традиции би могло да се предположи, че се отнася към първобитното развитие на човешкия род.” (вж. цит. съч. Веда Словена, Т. I, С. 1997, 16-17) Именно това тълкуване, дадено от Ст. Веркович на песните, които се съдържат в книгата, става причина те да бъдат възприети твърде критично от научната общественост, да бъдат подложени на строга преценка преди всичко от страна на фолклористите и в крайна сметка да бъдат превърнати в обект на дългогодишни спорове, които ту затихват, ту се подновяват. Подробно хрониката на споровете за "Веда Словена" се проследява в изданието на сборника от 1997 г. в студиите на М. Беновска (вж. “Веда словена”, С. 1997, Т. II, 441-474) и Пл. Бочков (вж. пак там, 475-490). В същото издание са отпечатани и трудовете на проф. Ив. Шишманов (вж. пак там, с. 5-43), проф. М. Арнаудов (вж. пак там, 43-129), Ив. Богданов (вж. Т. I, с. 495-635), както и редица други изследвания по този въпрос.

    Доказателство за нестихващия интерес към сборника е и съставената електронна страница с адрес: http://members.tripod.com/~ziezi/mitologia/veda.htm, където се публикуват текстове на песни от книгата “Веда Словена”, както и някои други разсъждения, свързани с нея. За съжаления колегите, работещи над тази страници, не използват данните от второто и единствено българско издание от 1997 г., като по този начин пренебрегват най-новите изследвания по въпроса. Както отбелязва Б. Христов – съставител на това издание: “Народно творчество или мистификация, дописани или изцяло сътворени от селския учител Ив. Гологанов те (песните – бел. Л. Антонова) би трябвало отдавна да намерят своето място в духовния живот на българина.” (вж. пак там, Т. II, с. 507)

    2. Езикът на “Веда Словена”.

    2. 1. Езикът на песните от сборника "Веда Словена", както и неговото съдържание, е бил обект на различни преценки (вж. Антонова, Л. Принципи за предаване на текста на “Веда Словена в съвременното издание. – В: Веда Словена, С. 1997, Т. I, с. 449-455). От изследванията в миналото заслужава да се отбележи специално това на Л. Гайтлер (Geitler, L. Poetick? tradice Thr?ku a Bulharu. Praha. 1878 – заглавието се траслитерира без някои знаци от ортографията на чешки език – Л. А.), който посвещава на тази тема отделен труд. В него той преценява песните като написани на напълно неизвестното дотогава помашко и мървашко наречие от областта на Родопите от една страна и се спира отделно на изясняването на значението на непознатите в славянския свят лични, селищни, народностни имена и обредна терминология. Но и Л. Гайтлер поставя акцента на необичайното, "предхристиянското" в езика, докато диалектната страна на текстовете остава по същество незасегната. Все пак тези възгледи очертават точно проблема за езика на Сборника, откроявайки в него два елемента: 1) наличие на рупски диалект от областта на Източна Македония и Западните Родопи с ясни езикови особености; 2) наличие на особен кръг лексика, свързана предимно с обредните песни от том II, която вероятно е неславянска и се нуждае от специално проучване в исторически и етимологичен план. Така става ясно, че погледнато безпристрастно, езикът на Сборника има диалектен характер и отговаря на мястото на неговото възникване - района на Източна Македония и Западните Родопи, независимо от факта дали песните са събрани от тамошните селища, или са "съчинени" от един "безграмотен Македонски български учител" (Шишманов, пак там). Автентичността на диалекта на песните не подлежи на съмнение и според големия познавач на българското народно творчество К. Шапкарев, който смята това за доказателство за автентичността на сборника като цяло (вж. Шапкарев, К. Една неоценима славянска жьртва в ХIХ-й век. – В: Съединение, 1885, № 106 от 14 февруари; № 108 от 28 февруари, № 110 от 14 март; № 111 от 21 март.)

    2. 1. Езикът на сборника, както посочва и неговият съставител Ст. Веркович в предговора (вж. Веда Словена, цит. съч., С. 1997, Т. I, с. 20), разкрива особености, свързани с диалектната среда в Неврокопско (днес Гоцеделчевско) и Драмско. По застъпници на ятовата гласна, както и на старобългарските голяма носовка и голям ер, песните отразяват говора помаците, живеещи в Неврокопско, и на мърваците, живеещи в Драмско.

2. 1. 1. Особености, свързани със зъстъпниците на стб. ятова гласна.

карта 1

    Непрегласен ятов изговор в Сборника се открива в песен I от том I: бяла, ляха, мясту, пяе, пясни; както и изписаните с ятова гласна в оригинала дя, дявойка , което съответства на сведенията за говорите на селата Герман и Елешница, Валовищко, според данните на АБГЕМ (вж. Иванов, Й. Н. Български диалектен атлас. Български говори от Егейска Македония. Т. I. Драмско, Сярско, Валовищко и Зиляховско. С. 1972.); песен II гулям, пясна, пяет, сяки; песен III бял, бяли, бяше, всякне, плян, но плениха; песен IХ - от Доспат според предговора. В БДА (вж. Български диалектен атлас. Т. III. Югозападна България (колектив), С. 1975.) за селото е отбелязан изговор 'а, но с вариант широко е пред сричка със задна гласна и вариантен изговор широко е//е пред срички с предни гласниV. Непрегласен ятов изговор се открива и в песен Х, което съответства на данните за с. Елешница, Валовищко; песен ХV, в която обаче се срещат и много примери с е, което може да се дължи на наличието на вариант широко е в говора на с. Крушево, Гоцеделчевско. Изговор е на мястото на ятовата гласна в том I се среща предимно в песните, записани от Неврокопско: песен IV, записана от помак, вероятно от района на селищата Долно Дряново - Кочан; песен V; песен ХI от с. Плетена, където според данните на БДА се открива непрегласен изговор, но и с варианти широко е; песен ХII и песен ХIII, записани от същия информатор както песен IV; песен ХIV, която според предговора е от село Доспат, но се различава от данните на БДА за това селище и по езиковите си особености се доближава до говора на неврокопските села; песен VIII, която се отличава с екав изговор,за разлика от сведенията от АБГЕМ да с. Елешница, Валовищко, но и в този труд са отбелязани варианти с изговор широко е ; песен VII от с. Долно Дряново според предговора, в което според данните на БДА се среща непрегласен изговор с варианти широко е; песен VI от том I, която според предговора е записана от с. Селче, Татарпаазарджишко, съответстващо на Селча, Девинско, както и цикъл I и цикъл VII от том II, като според БДА тук се открива изговор широко е. В песните от том II се изписва редовно е на мястото на стб. ятова гласна, независимо от техния произход. Това се отнася и за песните от цикъл II и цикъл ХV от с. Чавдарли, Татарпазарджишко, съответстващо на Чавдарица (Чавдар махале), Пещерско, за което в БДА е отбелязано че застъпникът широко е има много колеблив характер и се приближава ту към а ту към а умлаут; цикъл VII а и цикъл ХIII, където зъстъпникът е се потвърждава и от данните на за с. Кочан; цикъл IХ, IХ а, ХII, записан от с. Крибул, Гоцеделчевско, също отличаващ се с екав изговор и според БДА, както и с. Долно Дряново, от което е записан цикъл ХI от том II; екав е и изговорът на песните от с. Фъргово - Притурка II към том II, което не е картографирано в БДА; песните от с. Теплен, Гоцеделчевско, обхващащи цикъл III, Х, ХVII, ХХ също се отличават с екав изговор, но в БДА е отбелязан вариантен рефлекс 'а//широко е, както и песните от притурка II, записани от с. Лъжене - Лъжница, Гоцеделчевско, също с вариант широко е според БДА. Цикъл ХХI от с. Абланица, Гоцеделчевско, както и цикъл ХI а, ХIIа, ХVI от с. Рибново, Гоцеделчевско, също са записани с екав изговор на мястото на ятовата гласна, докато в БДА е отбелязан изговор 'а с вариант е//широко е само в позиция пред предни гласни. Цикъл VIII и VIII а от с. Крушево, Гоцеделчевско, както и цикъл ХIV, за който е отбелязано само името на селището - Крушево, също се отличават с екав изговор, което съеответсва приблизително на говорната ситуация в Гоцеделчевско. Съществени различия с данните от БДА се откриват в цикъл ХVIII и ХIХ, записани от с. Баня, Татарпазарджишко според предговора, за което може да се предположи, че съответства на с. Баня, Чепинско, днес част от Велинград. Но наличието на екав изговор в тези песни донякъде се подкрепя и от диалектоложките данни, тъй като застъпникът на ятовата гласна се характеризира като немного широко е вместо ят под ударение и обикновено е без ударение.

    2. 1. 2. Особености, свързани със зъстъпниците на стб. голяма носовка и голям ер.

карта 2

    Застъпниците на задната носова и задната ерова гласна най-общо очертават два района, съответстващи на данните за произхода на песните - район с изговор ъ към който спадат песните от Валовищко и район с наличие на изясняване на еровата и носовата гласна в о - обхващащ селищата в Неврокопско, Девинско, Пещерско. Застъпникът ъ е характерен на песен I от том I; песен II, т. I; песен III, т. I; притурка II, т. II от с. Фъргово, Гоцеделчевско. Същото се отнася и за песните от притурка II, записани от с. Лъжене, Неврокопско, съответстващо на с. Лъжница, Гоцеделчевско, за които е характерен ъ- изговор, съответстващ на картографираното в БДА, с единични примери на изясняване в о в песните. В цикъл VIII, VIII а, ХIV, записани от с. Крушево също се среща изговор ъ, който съответства на говорната ситуация в Неврокопско и Валовищко. В цикъл III, Х, ХVII, ХХ от с. Теплен, Гоцеделчевско в песните се срещат застъпници ъ//а, без да може да се установи преобладавашият вокал. Според БДА за това селище е характерен изговор на широка гласна ъ, което напълно обяснява наличието на дублетните ъ//а облици в текста. Диалектните данни в случая потвърждават съобщението на Ст. Веркович за наличието на "затворено" а в помашките говори в Неврокопско. В песен VI от том I се открива двояк изговор ъ//а. Според предговора тя е записана от с. Жижово - Жижево, Гоцеделчевско, за което в БДА откриваме сходни данни - срв. к. N 1 бъчва//бачва, к. N 2 дъш//даш, к. N 19 зап, но къшта, съшта. От същото село според предговора са записани и песните от цикъл III и V от том II, в които обаче преобладава изговор а. Изговор а преобладава и в цикъл I и VII от том II, записани от с. Селче, Татарпазарджишко, съответстващо на Селча, Девинско. Този рефлекс се потвърждава напълно от данните на БДА - срв. к. N 1, 3, 4, 5, 19, като в песните се срещат и случаи с изясняване на задната носова и ерова гласна в о. Цикъл VII а и цикъл ХIII от с. Кочан, Гоцеделчевско също се среща застъпници ъ//а. В БДА за селището е отбелязян изговор а, но близостта на селата ъ-говор не изключва наличието на подобни облици. По съществено противоречие с данните на БДА се открива в цикъл ХХI, записан от с. Абланица, Неврокопско, в който преобладава изговор ъ, докато според БДА той се характеризира като диалект с изговор широко о. Но в тези песни изясняването в о се среща само в думите рока, залуг. Съществено различие се наблюдава в цикъл ХVIII и ХIХ , записан от с. Баня, Татарпазарджишко - съответстващо на с. Баня, Чепинско. За селището е характерен изговор широко о според данните на Българска диалектология, докато в песните се открива застъпник ъ. Тази особеност, както и наличието на е на мястото на ятовата гласна приближава тези текстове към говора на неврокопските села.

    Наличието на изясняване на задната носова и ерова гласна в о, като вече бе показано, съответства на данните за говорите в Гоцеделчевско. Това явление е отбелязано в песен IV от т. I: боде, зоби, гром, со-, сус, но в глаголни окончания пред твърда съгласна пасат, ядат. Липсата на окончание от в песните противоречи на данните от БДА за селищата от района на Долно и Горно Дряново, но то се среща в недалечните села Кочан и Жижево. Сходно е положението и в песен V от т. I, чийто произход също може да се свърже с района на Долно Дряново: боде, роки, сона, сус. В песен ХI от том I, която според предговора е записана от с. Плетена, се срещат редица случаи на изясняване на звук ъ в о: сонувиту, соблече, собира, доржи, сорце, солзи, сонце; боде зоби, рока, но наред с това и непроменена гласна ъ: път, съди, което съеответства на данните на к. N 19 за селището. Рефлекс о се среща и в членна форма: джигеро, куремо, поесо, като са отбелязани и дублетни форми, съответстващи на к. N 169 от БДА. Т. IV - бунаро, бокъло но сина. Сходни примери са отбелязани в текстовете на песен IV и ХII, които според предговора са записани от един информатор - помак, чийто произход може да се свърже със селищата от района на Долно Дряново и Плетена. Срв. в песен IV: сона, со//сус, собрали, Громна, доржи, сонце; куремо, майчинут. Много случаи с изясняване на звук ъ са отбелязани и в текста на песен ХIV от т. I, която според предговора е записана от с. Доспат. По наличието на тази особеност, както и по изговорот на ятовата гласна този текст влиза в съществени противоречия с данните на БДА за селището. В него се откриват особености сходни по-скоро с говорите от района на Плетена и Долно Дряново: дошд, дожда, вун, возвиси, соблече, собира, доржи, солзи, сонце; боде, мока, мочи, замочи се. Далеч по-малко са подобни облици в текста на песен IХ, също от Доспат според предговора, която и по якавия си изговор по точно съответства на данните за това селища: со//с, соберат, соблече, градо. В тази песен не е отбелязян застъпник о на мястото на стб. голяма носовка. Изясняване в о само на мястото на стб. голям ер се среща и в песен Х от том I, което съответства на данните за говора на с. Елешница, отразени в АБГЕМ: соберат, утедноч; волк, молчи, сонца; градо. Същата особеност се наблюдава и в текста на песен ХV от т. I: сон, вонка, сонила, сос//со, което съответства на данните за говора на с. Радова, свързващо се с произхода на песента. В песен VII от т. I, която според предговора е записана от с. Долно Дряново, в съответствие с данните от БДА са налице редица примери с рефлекс о: доржи, сорце, молчи, солзи, сонце; со//сус//с; силун; бунаро//бунаре, коньо//коне; боде рока, намочила. Редица примери на изясняване на звук ъ в о се откриват и в текста на песен VI, която според предговора произхожда от с. Жижево, Неврокопско, но както вече бе показано, за това селище по-типични са случаите със запазване на непроменена ерова гласна. Изясняване в о - чуждо на говора според БДА се отразява и в цикъл I и VII от с. Селча, Девинско, за които по-типичен е застъпникът а. В редица села близки до него обаче това явление е закономарно - срв. напр. Осиково, Петвар, което ни кара да мислим, че в по-далечно минало присъствието на о-изговор и в. с. Селча не е напълно изключено. Дублетните облици с о и а//ъ изговор, които се срещат в песните от цикъл II и ХV от т. II, записани от с. Чавдарли, Татарпазарджишко - Чавдарица, Пещерско, намират точни успоредици в данните от БДА за селото: срв. к. N 1 бочва (с изговор широко о), но мах и др. Същото се отнася и до песните от цикъл IХ, IХ а, ХII, записани от с. Крибул, Гоцеделчевско, в които се срещат както о-рефлекси, така и редица примери със запазване на еровия вокал. В цикъл ХI от т. II, записан от с. Долно Дряново, също откриваме двояк изговор на еровата гласна - дублети о//ъ, които са отразени и в БДА - срв. к. N 1 бочва (с изговор широко о), но и бъчва, к. N 19 зъп, но и зоп.

2. 1. 3. Други диалектни особености, отразени в езика на песните.

карта 3

    Наред с особеностите, свързани със застъпниците на ятовата гласна, голямата носовка и големия ер, в езика на песните се срещат и други      особености, широко разпространени в българските диалекти. Тяхното присъствие е доказателство за автентичния език на текстовете. Разбира се те могат да се обяснят, както като следствие на диалекта на изпълнителите на дадена песен, така и като характерни за езика на самия записвач или може би съчинител. Действително много от диалектните облици са общи за езика на песните и за езика на писмата на Ив. Гологанов, което може да се приеме като доказателство в полза на тезата, че той сам ги е съчинил. Това обаче би могло да се тълкува и като косвено доказателство за липсата на някакво по-задълбочено образование на този селски учител и оттам за неправдоподобността на предположението, че той се е запознал с всички тези песни и мотиви от някакви художествени или исторически образци, които по-късно по патриотични подбуди е претворил в народни песни. Езиковите данни сочат, че образоваността на Ив. Гологанов, а следователно и неговата литературна и историческа осведоменост може би превишават тази на неговите съселяни, но все пак различието не е достатъчно ярко, за да доведе до последователно открояване на два отделни езикови кода на различни езикови равнища – код на езика на песните и код на езика на писмата. Различията между езика на песните и езика на писмата са главно в областта на лексиката. В областта на фонетиката и морфологията се наблюдават само отделни разграничения, като решитлно преобладават общите езикови елементи. Така в езика на песните, както и в езика на писмата, покрай изясняването на стб. малък ер в е се среща и гласна а в наставки: студан, силан, вредан, жедан; преглас на етимологично а в палатално обкръжение: разеди, поева, желувитен, пожелих и др.; преглас на гласните в окончанията на същ. от ж. р. след мека съгласна: земе, ламе, ойске – ‘войска’; преглас на членната морфема за м. р. ед. ч.: везире, дене, крале, царе и др.; наличие на предна гласна в окончанията за 1 л. ед. и 3 л. мн. ч. сег. вр.: праве, сторе, убие; биет, видет, правет, чудет и др.; мекост на съгласните в средисловие и краесловие: булька, жельба, кральска, люлька, фальба; день, конь, огань и др.; изпадзане на съгласна в: ойскя, тоя, дорове, самоили; преход в > ф: факлати – ‘вакли’, сфодиме; йотация на начално о и у: йоще, йотключи, ютговори и др.; вмятане на звук х: худае; изпадане на съгласна т от група стр: зраву, сестри, усрели и др.; обеззвучаване на съгласните (макар и не напълно последователно): друшки, ношче, тешка, искарали, истекли, както и редукция на гласната о > у. Частично се среща и редукция на гласната е > и, но за диалектите в район на Драмско и Гоцеделчевско е по характерна промяната на е в посока към ъ или а, което личи и в езика на песните: вия – ‘вие’, моря, поля, меня, тебя, себя, каменя и др. (изписвано с я след палатална съгласна.) Интересна особеност е наличието на различен облик на неопределителните частици лю//лу: лу кой – ‘който и да е’, лу какъвто – ‘какъвто и да е’, лу де - ‘където и да е’, лю утде – ‘откъдето и да е’. Проследяването на частиците лу//лю в езика на песните съвпада с данните от АБГЕМ за диалектното им разпространение. С данните за диалектното разпространение от атласа съвпада и отбелязването на частиците за бъдеще време ке - характерна за песните от Валовищко, ше, ша, ща - характерна главно за песните от Драмско и Гоцеделчевско. Тук изключение правят песните, които според предговора са записани от с. Селча, Девинско, в които откриваме частица за бъд. вр. ше, вместо отбелязаната в атласа же.

    (По-подробно за диалетните особености, отразени в езика на сборника вж. Антонова, Л. Анализ на езика на “Веда Словена”. – В: Веда Словена, С. 1997, Т. I, с. 471-493).

    Така става ясно, че докато за фолклористиката автентичността на сборника се оказва въпрос от първостепенна важност, то за диалектологията той не е от решаващо значение. На първо място събирачът или може би съчинителят на песните в него - учителят Ив. Гологанов -произхожда от същия диалектен район, от който са и самите песни. Диалектът на който той пише - драмският говор - стои в близка връзка с кирило-методиевския солунски диалект, легнал в основата на старобългарския език. Той представя интересни особености от източнобългарски и западнобългарски тип, чието съжителство винаги е привличало вниманието на диалектолозите. Проследяването на тези особености със средствата на компютърната лингвистика ще даде нови възможности за по-прецизното им диференциране, както и за съпоставка със системата на старобългарския и съвременния български книжовен език.